На 17 октомври 1994 г. Ренета Инджова става министър-председател на 84-то правителство на България. То е първото служебно у нас и е назначено с Указ № 213 на президента на републиката Желю Желев. Служебният кабинет, оглавен от Ренета Иджова, е съставен от граждански експерти. Сформиран е от 16 министри и министър-председател. Заместник министър председател и министър на финансите е Христина Вучева – първата жена министър на финансите в България.
Този кабинет управлява страната до 25 януари 1995 г., след което е наследен от правителството на Жан Виденов.
Това е първото и единствено правителство на България с жена министър-председател у нас.
Неговият мандат продължава 100 дни. Смята се за едно от успешните правителства на България след 1989 г., като приключва работата си с повишен рейтинг. То успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева и макар и минимално, увеличава заплатите и пенсиите, заедно с това извършва приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева.
Правителството се сформира поради отказа на СДС и БСП да образуват коалиционен кабинет,
поради което Желю Желев е принуден да разпусне XXXVI Народно събрание и да насрочи нови парламентарни избори за 18 декември 1994 година.
С встъпването си в длъжността като министър-председател Ренета Инджова публично обявява „тотална война с растящата престъпност“. Наложени са мерки за предотвратяване на изтичането на класифицирана информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. Възложено е на Националната служба за охрана (НСО) да осъществява контрол за спазването на заповедта.
Привикани в МВР са представители на охранителни фирми, като впоследствие министърът на вътрешните работи Чавдар Червенков заявява, че разполага с данни кои са фирмите, които се занимават с рекет.
По сигнал за закононарушения, свързани с изчезването на информация за 960 промишлени фирми, изпратен от Ренета Инджова до прокуратурата през ноември, главният прокурор Иван Татарчев започва проверка на бившия министър на промишлеността Румен Биков и бившия министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев. Изчезналите папки съдържат финансови резултати, отчет за приходите и разходите, персонал, работни заплати, пазари, контрагенти, сключени договори и партньори.
По време на мандата, служебното правителство на Ренета Инджова приема над 250 нормативни акта.
Индексират се доходите на населението, като минималната работна заплата е повишена с 18.13% от 1814 лв. на 2143 лева. Повишени с 18.13% са майчинските, детските надбавки и обезщетенията за безработните. Тринайста пенсия в размер на 450 лева получават пенсионерите. За общините за разпределени допълнителни 600 млн. лева за увеличение на заплатите на лекари и учители с 18 процента. Също с толкова е повишено заплащането във всички държавни ведомства. Приета е програма за младежка заетост.
На 19 декември 1994 г., по време на втория си месечен отчет пред обществеността, премиерът Ренета Инджова заявява, че „законодателството насърчава престъпността и всеки опит да се докосне организираната престъпност опира до добре скроени договори и чисти правни форми“. Според нея законодателството „толерира, протежира и усъвършенства“ развитието на престъпността, която е достигнала стадий мафията да е в симбиоза с официалната власт.
Често Ренета Инджова е наричана в медиите Желязната лейди на българската политика”.
