Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основните лихвени проценти на еврозоната за трети път през тази година под натиска на сериозните тревоги за по-сериозен спад на икономиката на блока. Паричните стратези на институцията орязаха с по 25 базови пункта депозитната лихва – до 3.25%, лихвата по основните операции за рефинансиране – до 3.40%, и краткосрочната кредитна лихва – до 3.65 процента. Новите лихвени равнища влизат в сила на 23 октомври.
Решението на банковия управителен съвет, взето на съвещанието им в Словения, на 17 октомври, е отчетено изцяло в пазарните котировки след като банкерите коментираха неколкократно намаляващите инфлационни рискове и отслабващия растеж на еврозоната.
В официалното изявление на ЕЦБ след края на съвещанието – най-оптимистичното за текущия цикъл, Управителният съвет посочва, че процесът на овладяване на инфлацията следва очертаната низходяща посока. Паричните стратези отбелязват, че “инфлационната перспектива е повлияна също и от изненадващото низходящо движение на индексите за икономическа активност”, а “финансовите условия остават рестриктивни”.
Ръстът на потребителските цени в еврозоната се е забавил до 1.7% през септември при предварителна оценка за увеличението му с 1.8% годишно и след 2.2% скок през август, съобщи на 17 октомври Евростат – часове преди началото на официалното съвещание на ЕЦБ. Тази стойност е доста под целевите 2% годишно за първи път за последните три години. Инфлацията в сектора на услугите също вдъхва оптимизъм със спада си до 3.9% годишно през миналия месец – втората за последните две години оценка под 4 процента. Но пък базовият инфлационен индекс, от който са изключени силно колебаещите се храни и енергия, е бил 2.7% – над целевите 2% годишно.
Това, вероятно е причина и за предупреждението на ЕЦБ, че инфлацията се очаква да се повиши през идните месеци преди да поеме устойчиво надолу през идната година. Трудовите възнаграждения все още нарастват с по-високи темпове, но натискът на разходите за работна сила ще продължи да отслабва постепенно, като фирмените печалби ще неутрализират отчасти въздействието им върху инфлацията.
Паричните стратези заявяват решимостта си да гарантират връщането на ценовия подем до средносрочната му целева стойност от 2% годишно и да поддържат лихвените проценти достатъчно рестриктивни колкото е необходимо, за да постигнат тази цел. Управителният съвет ще продължи да следва стратегията на зависещия от публикуваните фундаментални показатели подход при определянето на лихвената си политика на всяко отделно съвещание, без да предопределя конкретна лихвена посока.
Няколко анализатори прогнозират, че ЕЦБ ще понижава лихвените проценти на всяко официално заседание до края на март 2025-а, за да спре охлаждането на икономиката на блока на еврото, която вероятно ще отчете едва 0.2% ръст през тази година.
“Дойче банк” очаква европейските централни банкери да свалят лихвите докато те паднат до около 2.25% през първото полугодие на 2025-а. А “Голдмън Сакс” прогнозира понижение на лихвата по депозитите до 2% годишно до идния юни.
Еврото поевтиня леко след лихвеното решение на ЕЦБ и в 16.06 ч българско време на 17 октомври се разменяше срещу 1.0838 щ. долара.
