Влизането ни в еврозоната на този етап не е застрашено. Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев. „По мои очаквания ще изпълняваме и последния критерий с данните за ноември или декември. Веднага след това ще се поиска извънреден доклад. Той ще трябва да борави с данните за бюджета от 2023 година, защото тези за 2024 година все още няма да са налични“, обясни той.
Запитан за приключващата бюджетна година, икономистът изказа мнение, че ситуацията има сива зона. Според него е възможно да станат някои проблеми за финансовия министър до края на годината.
За Ганев обаче приказките, че приходната част върви много зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. „Там две политически сили – силово, чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет“, посочи той.
По думите му, другото проблемно място за приходите досега е неизпълнението на заложените неданъчните приходи – приходите от собственост и дивидентите на държавните предприятия, които те плащат в бюджета. Сега би трябвало 300 млн. лева да могат да влязат в бюджета по тази линия, отбеляза икономистът, като уточни, че това няма да изпълни докрай заложените неданъчни приходи, но много ще намали неизпълнението.
Данъчните приходи вървят по план, категоричен бе още Ганев. Според него там ще има почти цялостно изпълнение на заложеното в бюджета. И добави, че не очаква сътресения по тази линия. „Каквито и недосъбрани приходи да има към края на годината, те не са такива, които да са проблем за заложените буфери“, смята той.
Социалните плащания също вървят по план, няма нито една изненада – да идват по-големи разходи от заложените, поясни икономистът.
По думите му, там, където може да има проблем, е едно разходно перо. Непредвидените неща са при разходите за персонал на държавната администрация. А причините са три: „В началото на 2024 година Народното събрание прие няколко увеличения на разходи по тази линия, без да ги осигури бюджетно. Това бяха три увеличения – в армията, във ВУЗ-овете и в МВР. Оттам идва проблемът в разходната част на бюджета. Те са необезпечени разходи. Ако има някакъв проблем с бюджета в момента, той се дължи на тези хора, които след приет бюджет, без да ги обезпечат финансово, гласуваха тези увеличения на разходи“.
Приходите са планирани сравнително оптимистично, отбеляза икономистът и допълни, че ако има някакви рискове в приходната част, това е те да не бъдат изпълнени. Според него рисковете са били балансирани.
Към края на септември дефицитът е съобщен 2,8 млрд. лева. „При заложен 6,2 млрд. лева касов дефицит в Закона за бюджета, има 3,4 млрд. лева за три месеца. Би трябвало да могат да се справят“, счита той.
Според Ганев финансовото министерство има намерение да внесе бюджет за 2025 година, което по думите му е правилно. „Финансовият министър се опитва да предпази долнопробни популистки заигравания през бюджета с предизборна кампания за евентуални следващи избори. Не е проста тази ситуация“, смята той.
