Франция и Италия няма да успеят да намалят бюджетните си дефицити до фиксирания в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз таван от 3% от БВП дори до 2029-а, показват прогнози на Международния валутен фонд. В резултат, брутният дълг и в двете държави ще продължи да нараства през всяка година от този период, пишат в анекса към Фискалния мониторинг експертите на организацията, публикуван на 23 октомври.
Тази перспектива е далеч по-песимистична от прогнозите на правителствата на френския премиер Мишел Барние и на италианската му колежка Джорджа Мелони. Всяка от страните в момента е в специален режим на мониторинг от Брюксел и предвижданията на практика показват перманентно неспазване на прясно ремонтираните фискални правила на ЕС.
Франция, която е второто по големина стопанство на еврозоната, обеща да свали дефицита си до 2.8% от БВП до 2029 година. МВФ обаче очаква бюджетният недостиг да се задържи в близост до 6% от БВП до 2029-а – последната година, покрита в публикуваната на 23 октомври прогноза. Което предполага досадни съмнения от страна на официалните представители на международния кредитор за способността на страната да се върне успешно в релсите и да поправи публичните си финанси, предвид сегашното политическо разделение и стреса на финансовия пазар.
Италия пък обеща да слезе под 3% от БВП до 2026-а и амбицията й беше възнаградена през миналата седмица с положителна перспектива на кредитната й оценка от „Фитч рейтингс“. МВФ обаче предвижда бюджетен дефицит от 3.5% през 2026-а и постепенното му понижение през следващите години, но без да пробие тавана от 3 процента.
В резултат, публичните дългове и на двете държави ще продължат да се увеличават. Италианските задължения като процент от БВП ще достигнат 142.3% през 2029-а, прогнозира МВФ – ръст от почти 8 процента. Френското дългово бреме пък ще нарасне по-драстично, но от по-ниска база – до 124.1% от БВП през 2029-а.
Публичните дългове и на Великобритания и на Белгия също ще се качват, според предвижданията на експертите на Фонда за страните от Стария континент. Обединеното кралство обаче не е член на ЕС, така че не подлежи на мониторинг от Брюксел.
