Посоката на промяна на лихвите в еврозоната е ясна, но все още предстои да се вземе решение за скоростта на понижението им, коментира шефката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в кулоарите на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон. Лагард посочва, че инфлацията отстъпва и описва последните й стойности като “относително успокояващи”, като не изключва и по-значителни лихвени редукции. Тя дава положителна оценка на решението на банковите стратези да започнат да намаляват кредитните разходи през юни и определя подхода им като “разумен, който трябва да продължи да бъде следван по същия предпазлив начин”.
ЕЦБ увеличи скоростта на понижение на лихвените проценти след като инфлацията започна да пада по-бързо от очакванията, а здравословното състояние на икономиката на еврозоната продължи да се влошава и да предизвиква сериозни тревоги. Европейските парични стратези не внасят яснота за бързината или големината, с която ще орязват кредитните разходи оттук нататък, но инвеститорите залагат на понижения с по 25 базови пункта на всяко от следващите четири официални съвещания и 2% годишна депозитна лихва до средата на 2025 година. Председателят на “Банк дьо Франс” Франсоа Вилроа дьо Гало предполага, че това целево равнище може да бъде достигнато още в началото на 2025-а.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ Роберт Холцман посочва, че по-бързото от очакванията охлаждане на цените ще позволи на него и колегите му да понижат отново лихвените проценти в близко време. А шефът на Португалската централна банка Марио Сентено коментира, че паричните стратези трябва да са готови да помислят за ускоряване на разхлабването на монетарната политика, ако фундаменталните данни позволяват подобни движения.
Паричните пазари също внесоха своя принос към очакванията за намаление на лихвите, залагайки на орязването им с 32 базови пункта през декември и 58 до януари. Което означава 28% вероятност за редукция с 0.5% през декември.
Годишната инфлация в блока на еврото слезе под 2% през септември за първи път от 2021-а благодарение на падащите разходи за енергия. Налице са обаче опасения, че ръстът на трудовите възнаграждения и на цените на услугите остава висок. Това предполага временни инфлационни скокове през идните месеци и Лагард, въпреки оптимизма си, все още подхожда предпазливо.
“Убедени сме, че 2025-а е годината, в която ще достигнем целта си по устойчив начин”, коментира дамата. Но допълва, че тя и колегите й трабва да внимават за всичко, защото цените на енергията в момента са ниски в сравнение с отминалите години, както и на услугите, но в този сектор ръстът им все още 3.9%, според последните данни, и трябва да се държи сметка на вътрешната инфлация.
Коментарите на Лагард дойдоха след публикуваните на 22 октомври нови прогнози на МВФ, в които растежът на еврозоната е орязан както за тази, така и за следващата година заради слабите резултати на индустриалните сектори на Германия и Италия. Икономиката се бори да се възстанови в условията на втора поредна година на спад на най-голямото европейско стопанство. Паричните стратези на еврозоната трябва да внимават и за потенциални икономически последици, ако Доналд Тръмп спечели надпреварата за Белия дом, и също да държат под око низходящия лихвен цикъл на Федералния резерв.
В Европа дългоочакваният скок на потреблението на домакинствата все още е на дневен ред, но отнема повече време от предвижданията, отбелязва Лагард. Просто защото “европеските потребители като цяло определено нямат същата склонност към консумация като американските”.
