След срещата на БРИКС ще стане ясно Западът може ли да спечели Глобалния юг, или…

БРИКС

Русия възлага големи надежди на започналата във вторник тридневната среща на върха на БРИКС, която се провежда в югозападния руски град Казан и е първият форум на нарасналата група на големите развиващи се икономики. Путин цели да покаже на Запада, че се е провалил в намерението си да го изолира и все още има много „съюзници“. Това обаче съвсем не е сигурно.

Форматът, който бе сформиран през 2009 г., за да се противопостави на световния ред, ръководен от Запада, първоначално включваше Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Той се разрасна, след като през януари към него се присъединиха Иран, Египет, Етиопия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Турция, Азербайджан и Малайзия също подадоха официални молби. Разширената група БРИКС

представлява около 45% от световното население и 25% от световния БВП.

Руските организатори съобщиха, че тридесет и шест световни лидери, включително на Китай, Индия, Южна Африка и Иран, са пристигнали в Казан. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, талибанският министър на търговията и промишлеността Нурудин Азизи, сръбският вицепремиер Александър Вулин, турският президент Реджеп Тайип Ердоган също се включиха в срещата.

Още преди началото на събитието, руският президент Владимир Путин обяви, че

още над 30 страни искат да се присъединят към БРИКС,

а молбите им ще бъдат разгледани по време на срещата.

Западни анализатори смятат, че Москва най-вероятно ще използва срещата на върха, за да демонстрира своите стабилни връзки с незападните държави и да сключи търговски споразумения, чрез които може да подкрепи военните си усилия в Украйна, смекчавайки въздействието на западните санкции.

Руски коментатори пък смятат, че Путин иска да покаже на Запада, че той е изолиран, а не Русия, защото – въпреки всичките му усилия – зад нея стои огромна част от световното население. Затова Москва ще се опита да завърти дискусиите на форума около

разочарованието на бедните страни от сегашния световен ред

и около търсене на алтернативи на щатския долар и глобалната платежна система SWIFT, от която руските банки бяха отрязани през 2022 г.

Не е изключено обаче Путин да използва срещата, не толкова да впечатли Вашингтон и Брюксел, а за вътрешна употреба. Като се има предвид, че Русия е дала много жертви във войната в Украйна, а Киев предприе през август и офанзива срещу Курска област, той би искал да покаже на руснаците, че голяма част от страните в света го подкрепят и е на прав път.

Той, разбира се, няма да признае пред руснаците, че страни като

Индия и Китай са в добри отношения с Москва заради евтиния газ,

а не защото подкрепят геополитическите й ходове. Той няма да коментира и изявлението на индийския премиер Моди, който в началото на срещата публично настоя пред Путин, че иска мир в Украйна. Руският президент няма да признае пред руснаците и че хората, които живеят в държавите, желаещите да се присъединят към БРИКС, са едни от най-бедните в света.

Тук е важно да се подчертае, че влизането на по-бедни страни в формата няма да ги направи по-богати, защото това не е съюз за свободна търговия и отворени пазари. Нито пък е възможно скоро държавите от групата да се откажат от доминацията на долара, както настоява Путин от години.

Индия, например,

няма да позволи на БРИКС да се превърне в антиамериканска организация,

защото има интерес от САЩ.

Китай, който след началото на войната в Украйна се превърна в най-големия търговски партньор на Русия, също не е склонен на толкова радикална промяна.

Очакванията от срещата са големи, но не заради имиджа на Путин, а за стане ясно има ли шанс в бъдеще Западът да спечели подкрепата на страните от Глобалния юг. Това ще се разбере окончателно, след като лидерите на тези държави обявят какво мислят за предложенията на Путин на срещата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли коледните и великденските добавки за пенсионерите да се разпишат в закон?

Подкаст