Необходимият нетен месечен доход за издръжка за един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лева. Това показват данните за последното тримесечие (от юли до септември) на настоящата година, представени на пресконференция от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.
За издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 гoдини са нужни 2616 лева месечно.
На тримесечна база се отчита ръст от 0,1%, а на годишна – 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лева повече, а за един работещ – 27 лева повече.
За две години ръстът е с 240 лева за тричленно домакинство и 134 лева за един работещ. Лошата новина е, че до 1000 лева продължават да получават сериозен процент от българите, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА. По думите му, това са около 32% (844 000) от българите, които могат да се определят като „работещи бедни“.
Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат, посочи Димитров. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лева за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база.
Повишава се изкупната цена на слънчогледа с 21.1% спрямо септември миналата година, съобщи зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. И допълни, че е индикация, че ще започне леко да нараства цената на олиото. Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница. На световните пазари обаче цените на зърнените стоки се повишават. Има ръст при плодовете, като най-голям е той при лимоните. Повишение има и при зеленчуците, яйцата, мляко и млечни продукти. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи намаление с 0.6%, а на годишна – 1.3%. При лекарствата се отчита нарастване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна. Лекарските услуги – с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на транспорта се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна – с 1.3%.
Стойността на т.нар. малка потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки поскъпва с 2.2%, обяви директорът на ИССИО Любослав Костов. Предното тримесечие беше около 4%, уточни той. Темпът на поскъпване продължава, но с по-малка динамика, добави икономистът. КСНБ са сравнили цените в България и в други шест европейски държави – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Костов коментира, че някои хранителни стоки у нас са по-скъпи в сравнение с тези страни. И даде за пример прясното мляко, което в България е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно тип 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания – 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.
Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния – 41.54 евро. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец – 8.3 пъти, отчитат също от синдикалната организация.
От КНСБ отново подчертаха, че минималната работна заплата трябва да е съотносима към заплатата за издръжка, за която е необходимо да се приеме дефиниция.
