Най-много разходи за реклама по време на предизборната кампания е направила партия “Възраждане”. Това става ясно от публикация на Института за развитие на публичната среда в последния ден от кампанията преди предсрочните парламентарни избори на 27 октомври.
Към 23-и октомври договори за медийно отразяване са сключили 21 партии и коалиции. Те са направили разходи за общо 1 543 421 лева. Това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите похарчиха 2.4 млн. лева. Това показва, че явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата от кампании от 2021 г. насам.
Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21-ви октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2,7 млн. лева. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите.
От ИРПС посочват, че “Възраждане” е изхарчила 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Партията беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лева. Основната част от средствата на “Възраждане” е насочена към Нова телевизия с договор за 125 340 лева.
“Има такъв народ” вече заемат второ място с 273 674 лева. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията.
Трети по разходи за реклама са “БСП – Обединена левица” със 176 247 лева. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн.
Според данните на института изразходените средства от коалицията “Продължаваме промяната-Демократична България” са около 166 644 лв., следвана от “ДПС-Ново начало” – 165 522 лв., ГЕРБ-СДС – 111 566 лева.
Медиите с най-много получени средства от предизборна реклама
От наблюдаваните медии общо 29 са обявили сключени договори на Интернет страниците си. На първо място по привлечени средства и в края на кампанията е телевизия Евроком с 261 157 лв., което е минимален ръст в сравнение с първите 20 дни на кампанията.
Медията за втора поредна кампания е първа по приходи, но този път е привлякла около 300 хил. лв. по-малко в сравнение с месец юни. Трябва да отбележим, че тогава вотът беше 2 в 1 и участниците правеха повече разходи, като голяма част от тях имаха право на “двойни” медийни пакети. Така например за шестте парламентарни кампании в периода април 2021 г. – юни 2024 г. към медията от тази форма на държавна помощ са били насочени 1.4 млн. лв. (от общо 4.2 млн. лева).
Второто място по приходи сред медиите вече е за Нова телевизия – 250 047 лв. (половината от които са от договор с партия “Възраждане”), следвана вече от БНТ с 236 376 лева.
И в тази кампания продължава практиката на безвъзмездни договори. Освен БНТ и БНР, за които съществува законово изискване за предоставяне на безплатни форми за отразяване, безвъзмездна реклама предоставят още няколко медии. Това са телевизия 7/8 за свързваната с нея “Има такъв народ”, Евроком на формациите “Кой”, “БСП – Обединена левица”, “Свободни избиратели”, “Продължаваме промяната -Демократична България” и “Възраждане”, както и в. Ние и ДСБ, част от коалицията ПП-ДБ.
От информацията в публикуваните споразумения не става ясно какви услуги получават партиите и коалициите безплатно, дали например не са бонус за конкретни формации, които вече имат споразумения за платена реклама със съответната медия и прочие.
От ИРСП подчертават, че има медии, които публикуват очевидно агитационно съдържание, без да са обявили сключени договори за това. Такъв пример са регионалните в. “Борба” и в. “Арда Нюз”.
Продължава и практиката за представяне на рекламно съдържание като редакторско, въпреки изричните текстове в Изборния кодекс, забраняващи това.