Интервю с новоизбрания директор на БНР Милен Митев – I част
Уважаеми г-н Митев, преди дни започнахте втория си мандат. Имаше ли нещо, за което не Ви стигна времето в първия и което сега ще продължите във втория?
– Оказва се, че три години далеч не са достатъчни за много неща и неслучайно в публичното пространство се дебатираше удължаването на мандата на пет години.
На първо място, за да бъде за добро, една промяна трябва да бъде много внимателно обмислена и добре планирана. Винаги когато нещо се променя, се водят много дебати – за и против – и ние, като ръководство на радиото, сме се старали през последните три години да събираме максимален брой мнения, за да може, когато предприемем някаква стъпка, да сме убедени, че плюсовете са много повече от минусите.
Така, в рамките на предишния ми 3-годишен мандат, ние едва успяхме да започнем с разработването на мобилно приложение, което ще бъде готово в началото на следващата година.
Успяхме да стартираме и процедура по миграция към актуалната версия на софтуера, с който се създава програмата на БНР. Версията на френската Dalet, която използваме в момента, е от 2005 г. и определено не отговаря на актуалните ни нужди.
Може ли да кажете колко души работят в радиото. По време на обсъждането на концепциите на кандидат-директорите на БНР многократно се повтори, че неговият бюджет е над 62 млн. лева, но не стана ясно какъв е щатът.
– Към момента в БНР работят около 1250 души, от които около 350 човека – в осемте ни регионални центъра, всеки от които създава 24-часова собствена програма. В София работят над 200 музиканти. Една програма може да се прави и с петима души, но тя би звучала по напълно различен начин.
Например в програма „Хоризонт“ има много добре развита мрежа от репортери и кореспонденти.
Като общество ние много държим на качество на журналистиката, на проверената информация, но за да постигнем това, е необходима известна специализация на репортерите – не може един и същи човек едновременно да отразява дейността на МВР и дейността на синдикатите.
Няма как да се раздвои, за да бъде на няколко места и второ – това че репортерите ни са специализирани и имат ресори, им позволява да навлязат в темата много по-задълбочено и да имат повече познания в областта, която обичайно отразяват.
По този начин гарантираме, че темите, които те подбират, са наистина тези, които вълнуват обществото, че познават добре събеседниците, които биха били най-добри за всяка една тема. Така че няма как да извършваме съкращения в радиото, без това да се отрази или на вида и броя на предоставяните от нас медийни услуги, или на тяхното качество.
В БНР имате специален екип, който е за проверка на факти и е специално обучен да я извършва, ще ни разкажете ли повече за него?
– Това са колеги от програмите, които освен обичайната си дейност имат и допълнителни ангажименти да извършват работа по проверка на факти. Идеята беше да ангажираме, колкото се може повече хора като допълнителен ангажимент към основната им работа. Всеки от тях обичайно работи в различни сфери на обществения живот и така можем да проверим голямо разнообразие от теми.
Това ще продължи и ще ангажираме още повече колеги – планираме да направим обучение съвместно с органи на ЕС, тъй като борбата с дезинформацията е изключително важна тема, за която срещаме подкрепа и от ЕС, и от партньорски медии в други страни.
В концепцията си обърнахте внимание, че възнагражденията на музикантите ви са много по-kиски от качеството, което предлагат. Ще им увеличите ли заплатите?
– За тази цел трябва да получим увеличение на бюджета. В момента около 70% от него отиват за възнаграждения за персонал.
Бихте ли казали за какво отиват другите 30% от бюджета на радиото?
– Най-голяма част – над 7 милиона лева, отива за радиоразпръскване. БНР е задължена да разпространява програмите си на територията на цялата страна и това не е никак евтино. Над 3 милиона лева годишно се дават за авторски и сродни права върху произведенията, които излъчваме в ефир.
Както виждате, ние нямаме резерв, който да бъде пренасочен към възнагражденията. Както вече споменах, в радиото работят над 200 прекрасни музиканти, които заслужават много повече от това, което имат в момента, тъй като техните възнаграждения са значително по-ниски от тези на колегите им в другите филхармонии и опери не само в София, но и в страната. И това е, както несправедливо, така и създава напрежение в самите музикални състави.
Когато говорихте за повишението на бюджета, вие посочихте по време на изслушването Ви в СЕМ, че първо трябва да е ясно какви задачи трябва да изпълнява БНР. Бихте ли разяснили?
– Противно на онова, което все още някои хора твърдят – БНР и БНТ не са държавни, а обществени медии. И БНР и БНТ не съществуват, за да обслужват държавата, а съществуват за обществото и са в негов интерес.
Ние, разбира се, не можем да не работим съвместно с държавните институции, защото от тях идва официалната информация, която трябва да достигне до обществото, но в крайна сметка ние съществуваме, за да подкрепяме и развиваме демократичните ценности и в този смисъл обществото е това, което трябва да ни поставя задачите.
Затова казвам, че не вярвам, че някой ръководител на радиото би си позволил да се откаже от нещо, което сме развивали с десетилетия – например да закрие регионална програма или музикален състав, каквито предложения са чувани през годините.
Големият проблем е, че ние нямаме ясно дефинирана в закона обществена мисия – т.е. в закона се казват най-общо задълженията, които трябва да изпълняват БНР и БНТ, но не и начинът, по който това трябва да се случва.
Има едно съобщение от Европейската комисия от 2009 година, което е издадено по повод на държавната помощ и там се казва, че за да не се смята финансирането на обществените медии за недопустима държавна помощ, то тя трябва да се дава на базата на ясно разписана обществена мисия. Именно това е, което ни липсва и много пъти е разисквано в работни групи, които са имали за задача да изменят Закона за радиото и телевизията.
Най-скорошната такава работна група се събираше около 2020 г. – 2021 г. точно преди COVID-пандемията и преди парламентарната криза.
Необходима е малко повече стабилност в държавата, за да може да се проведе един задълбочен разговор за бъдещето на обществените медии и за тяхната функция, за тяхната задача и за тяхната добавена стойност за обществото.
Защото само ако ни бъде конкретно разписано колко и какви програми трябва да имаме, по какъв начин трябва да защитаваме обществения интерес – само тогава може да бъде ясно какъв бюджет ни е необходим.
Защото сега се лутаме между твърденията: „Парите са ви достатъчно, закрийте си половината неща и ще ви стигнат.“ Нашата теза е, че ние не искаме да отстъпваме – не искаме да закриваме програми, които са развивани с десетилетия. И искаме да повишим заплатите в радиото до достойни нива.
Какви са по-точно намеренията ви за Радио България – в концепцията си предвиждате да привлечете към нея журналисти от други програми на БНР с чужди езици?
– Проблемът е, че в някои от чуждоезиковите екипи на Радио България вече останаха само по двама, трима души, което прави много трудно изпълняването на неговата обществена мисия.
Мисията на Радио България е преди всичко да прави връзка с нашите сънародници по света, както и да представя страната ни пред всеки, който иска да разбере нещо повече за нея.
Това може да бъде полезно в множество сфери – освен в най-очевидните – като икономика и туризъм, всеки чужденец, който по някаква причина би искал да осъществи по-тесни връзки с България, най-естествено е да потърси информация в обществената ни медия.
Ние в момента поддържаме десет чужди езика на Радио България, включително всички езици на съседните ни държави, като например сръбски, гръцки, турски, а от преди две години – румънски. Идеята е, журналистите от другите програми, които знаят чужди езици, при желание да се включват към продукцията на Радио България.
Арабската секция на Радио България възстановена ли е?
– Не. Тук трябва пак да се върнем на темата за персонала, в момента, както споменах, сме около 1250 човека, но преди три години бяхме 1350 човека. Тогава предприехме мерки за оптимизация с идеята да не засегнем услугите, които предоставяме. На този фон е много трудно да се назначават нови хора – обикновено го правим, когато някой напусне.
За съжаление пак стигаме до темата за обществената мисия, която не е ясно разписана – на нас не ни е поставена ясна задача – колко и какви езици трябва да има БНР и заради това в момента ръководството на радиото има свободата да я тълкува.
Много ни е трудно да започнем нови неща, но въпреки това през последните три години успяхме да стартираме доста подкасти, включително и с видео, чрез които да привличаме младата аудитория, която не смятаме, че би могла да бъде заинтригувана с чисто ефирно съдържание.
Според мен ние няма как да очакваме, че младите хора ще слушат ефир – те достигат до радиата и телевизиите по различен начин и именно заради това се стараем да им предложим една по-широка палитра от услуги, за да може всеки да потребява онова, което най-много му допада и е най-удобно за него. Ето защо ние даваме възможност нашите новини да се четат, да се слушат, да се гледат, а освен това те имат и жестомимичен превод.
Очаквайте продължение…
