Завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ получават най-високи заплати – между 3000 и 4000 лева.
Това бе един от изводите, който отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите училища в България. Той подчерта, че все повече млади хора започват работа непосредствено след като се дипломират.
В Рейтинговата система на висшите училища в България може да намерите информация в кой от университетите в страната е най-добро обучението в конкретна област.
Например в сферата на икономиката на първо място е класиран Софийският университет “Св. Климент Охридски”, за ветеринарната медицина положението е по-сложно – и Лесотехническият университет в София, и Тракийският университет в Стара Загора имат равен брой точки – петдесет и седем.
Освен това от рейтинговата система може да видите и колко студенти учат в момента конкретна специалност – например медицина или архитектура, строителство и геодезия. Според актуалните данни в първата група са 13 265 души, а във втората – 4400 души.
През 2024 година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите. Според отчетеното от министър Цоков от 180 000 души те са станали 182 759 студенти.
Трите професионални направления с най-много студенти, следващи в момента, са „Икономика“ с 25 383 обучавани, „Педагогика“ – 16 448 души и „Медицина“ – 13 265 души. Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54 души.
Колкото по-висока е степента на образование, толкова е по-успешна реализацията на пазара на труда, категоричен бе образователният министър.
В Четиринадесето издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. По думите на министъра това е полезно, защо дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.
Данните показват, че над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70 процента.
От 2024 година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование.
Проф. Цоков отчете и няколко положителни тенденции, които се запазват и през 2024 година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1 процент.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 година.
Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Друга положителна тенденция е, че в рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 година.
Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31 процента).
В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).
В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2.8% от действащите студенти.
Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.
Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Целта на Рейтинговата система е да помогне на кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.