Най-големите финансови институции на Уолстрийт са дали заеми за над 11 млрд. щ. долара на нишова група от технологични фирми, притежаващи най-горещата световна суровина – чипове за изкуствен интелект (AI) на Nvidia. “Блекстоун”, “ПИМКО”, “Карлайл” и “Блек рок” са сред създателите на нов доходоносен дългов пазар през последната година, кредитирайки “нови облачни” (“neocloud”) фирми, предоставящи изчисления в облачното пространство на технологични групи, създаващи продукти с AI. Сред тях са CoreWave, Crusoe и Lambda Labs, придобили десетки хиляди високопроизводителни чипове на Nvidia (известни като GPUs), които са жизнено важни за разработването на модели на генеративен AI. Тези чипове в момента се използват също като обезпечение за огромни заеми.
Безумното сключване на сделки хвърля светлина на напористата, свързана с GPU икономика в Силициевата долина, която все по-масово подкрепят финансисти с дълбоки джобове от Ню Йорк. Бързият й възход обаче вдъхва опасения относно потенциала за по-рисково кредитиране, кръгово финансиране и задушаващата хватка на Nvidia на пазара за изкуствен интелект. Интегралните схеми, които технологичния гигант с пазарна оценка в размер на 3 трлн. щ. долара разпределя на “неооблачните” групи вдъхва доверие на кредиторите от Уолстрийт да отпускат милиарди долари на тези фирми, които впоследствие ги използват да купуват повече чипове на Nvidia. Така технологичният мастодонт е инвеститор на фирмите от облачното пространство, които, на свой ред, са най-едрите му потребители.
Критиците поставят под съмнение текущата стойност на служещите за обезпечение чипове с появата на нови по-модерни версии на пазара, както и с вероятността сегашните огромни разходи за AI да започнат да намаляват. Просто защото въпросните интегрални схеми се обезценяващ се актив.
Базираната в Ню Джърси CoreWave е най-голямата фирма за нови облачни услуги. Тя започва да трупа чипове още със създаването си през 2017-а, за да генерира криптовалута, но две години по-късно се преориентира към AI. Компанията твърди, че в момента е най-големият частен оператор на произведени от Nvidia GPUs в Северна Америка с над 45 хил. чипа. Благодарение на подкрепата на технологичния гигант и на инвеститори в рисков капитал, оценката на CoreWave е скочила от 2 млрд. долара на 19 млрд. долара през последните 18 месеца. Компанията планира първоначална публична оферта през първото полугодие на 2025-а, която би я оценила дори още по-високо.
CoreWave е получила заеми в размер на над 10 млрд. щ. долара през последните 12 месеца от едри кредитори, между които са “Блекстоун”, “Карлайл” и хеджинговият фонд от щата Илинойс Magnetar Capital. Фирмата съобщи в началото на ноември и за кредитна линия за нови 650 млн. долара от банки от Уолстрийт, включително “Джей Пи Моргън Чейз”, “Голдмън Сакс груп” и “Морган Стенли”. Задълженията са обезпечени със запасите от GPUs на Nvidia и средствата са използвани за покупката на хиляди нови схеми. CoreWave планира да открие 28 центрове за данни на територията на Съединените щати и Азия до края на тази година – девет пъти повече от началото на 2024-а.
Размерът на финансирането означава, че CoreWave е изключително задлъжняла. Когато обяви първото си дългово финансиране от 2.3 млрд. долара през август 2023-а (включително 1 млрд. долара от “Блекстоун”) фирмата е имала годишни приходи от едва 25 млн. щ. долара, по информация на запознати с делата й лица. Оттогава насам приходите й са нараснали до 2 млрд. долара през тази година. Част от най-едрите кредитори на CoreWave са склонили да инвестират заради големия й контракт с “Майкрософт” – най-видният поддръжник на изкуствения интелект – от миналата година, обещаващ приходи от над 1 млрд. долара за еприод от няколко години. В случай на фалит, при обезпеченото с активи кредитиране заемодателят получава, в случая GPUs, както и контактите.
Въпреки че множеството нови облачни фирми получават подкрепа от дружества за рисков капитал, те са необичайни сред стратъпите заради високите им капиталови разходи, които ги принуждават да се обърнат към кредитните пазари за средства. Австралийската банка “Макуайъри” е отпуснала 500 млн. щ. долара на Lambda Labs през април, а Crusoe е получил заем от 200 млн. долара от инвеститора от Ню Йорк Upper90 през миналата година.
Crusoe е увеличил с 500 млн. долара и собствения си капитал с парични инжекции от инвеститори, между които Founders Fund на Питър Тил. А пред октомври фирмата е финализирала сделка за 3.4 млрд. щ. долара с алтернативния мениджър на активи Blue Owl Capital за финансиране на нов център за данни в Тексас, който ще отдаде на лизинг изчислителен капацитет на “Оракъл” и “Оупън AI”.
“Неооблачните” фирми са силно завиими от отношенията си с Nvidia. Наприер, CoreWave е успяла да получи достъп до десетки хиляди чипове H100 като “преференциален партньор” на тихнологичния гигант, но бъдещият й ръст зависи от същия достъп до по-новите чипове Backwell. Nvidia отказва да е давала преференциален достъп до чиповете си на който и да било клиент, включително и на онези, в които инвестира.
Цените, на които се търгуват GPUs на някои пазари са потънали в последните месеци. Един час изчисления с GPU в момента се предлага за около 2 щ. долара срещу 8 долара в началото на годината. Въпреки че търсенето на интегрални схеми продължава да нараства, предлагането се е подобрило, а конкуренцията за компаниите, изграждащи основни модели на AI, е намаляла. Някои технологични гиганти разработват собствени чипове за изкуствен интелект, а съперници като AMD, се състезават да реализират свои високопроизводителни GPUs, които да оспорят монопола на Nvidia.
Развитието на нещата поставя под съмнение бъдещата стойност на чиповете на Nvidia, използвани като гаранция на заемите. Лизинговите договори, които новите облачни фирми са сключили с технологичните групи, ще започнат да изтичат през идните няколко години и вероятно ще затлачат пазара с интегрални схеми. А и регистрираните на борсата технологични гиганти, похарчили милиарди за инфраструктура на AI, също са под натиск да носят значителен доход. През юни Дейвед Кан – партньор в дружеството за рисков капитал Sequoia Capital, пресметна, че има пропаст от 500 млрд. щ. долара между очакваната възвръщаемост от изградената инфраструктура с AI на технологичните компании и действителния ръст на доходите на екосистемата на изкуствения интелект.
