Канцлерът на Германия Олаф Шолц продължава разговорите с двамата си най-висшестоящи коалиционни партньори в опит да постигне съгласие за бюджет 2025-а и да агитира за загърбване на разногласията по темата как най-голямото стопанство на Стария континент да бъде извадено от блатото. С наближаването на следващите редовни избори в страната след по-малко от година, отношенията между социалдемократите на Шолц, зелените и свободните демократи, стават все по-напрегнати и провокират спекулации, че трипартийният алианс може да се разпадне и да предизвика предсрочен национален вот.
След кръга от преговори на 4 ноември, канцлерът се среща отново на 5 ноември с министъра на икономиката Роберт Хабек от Партията на зелените и с финансовия министър Кристиян Линднер от Партията на свободните демократи, за да намери общ език преди следващото редовно съвещание на по-голямата група от представители на коалицията на 6 ноември. Кабинетът изглеждаше доста хаотичен в очите на широката общественост през последните дни след като Шолц и министрите му проведоха конкурентни срещи с индустриални групи и профсъюзни лидери и публикуваха противоречащи си документи.
Хабек, който е и вице-канцлер, призова партньорите си да действат отговорно предвид продължаващата война в Украйна и несигурността около изборните резултати от изборите в Съединените щати. В интервю за обществения радио- и телевизионен оператор ARD във вечерните часове на 4 ноември, той обърна внимание, че „това е най-лошият момент за правителствен колапс“ и че „няма място за безотговорност“. И допълни, че „всички трябва да погледнат към бъдещето и не единствено към собствените си предизборни програми“.
Шолц също настоява управляващите да се съсредоточат върху прагматичните решения на предизвикателството пред Германия, а не върху „идеологията“.
Межудвременно, за мащаба на на тези предизвикателства напомни на 5 ноември и „Шефлер“ – поредният промишлен играч, публикувал обезпокоителната новина, че ще съкрати около 4700 работни места в Европа и ще затвори два обекта. Производителят на автомобилни части и фирмите от сектора се борят със слабо търсене, високи енергийни разходи и раздута бюрокрация, която кабинетът обещава да ограничи.
Финансовият план за 2025-а, който трябва да получи одобрението на законодателите до края на тази година, също е голям източник на противоречия в коалицията заради ограничените по настояване на Линднер налични средства, за да могат да се спазят стриктните кредитни наредби.
По оценка на икономисти, дори изборите да се проведат по-рано от редовния вот през септември 2025-а, партията победител ще се сблъска със същото предизвикателство да се коалира с десноцентристи и лавоцентристи, за да формира жизнеспособна управляваща коалиция. Социологическите прогнози показват, че гласоподавателите са поделени грубо по въпроса дали изборите трябва да се изтеглят за по-ранна дата. Проучване на Forsa за списание „Щерн“, публикувано през миналата седмица, установява, че 52% от участниците в анкетата са против предсрочен вот, а 45% – за.
Консултантът Андреас Рютер от AlixPartners пък посочва, че в над 30-годишната си кариера в сферата на корпоративното преструктуриране е видял всичко: спукания ценови балон на технологичните акции в края на 90-е години на миналия век (10 март 2000-а), 11 септември, глобалната финансова криза, кризата в еврозоната, КОВИД-19. Но онова, което се случва в корпоративна Германия в момента е „безпрецедентно“ и „в абсолютно различен мащаб“. Най-важните за страната автомобилен, химически и машиностроителен сектори са едновременно в спад. И фирмата му е толкова претоварена от искания за преструктурирания, че отклонява потенциални клиенти.
През последните три години най-голямото европейско стопанство бавно, но сигурно затъва в криза. Германия няма значим тримесечен ръст на реалния БВП от края на 2021-а, а годишният й БВП е напът да се свие за втора поредна година. Промишленото производство извън стоителния бранш е достигнало върхов резултат през 2017-а и оттогава насам е намаляло с 16 процента. Според последните налични официални данни, корпоративните инвестиции са паднали с 12% през последните 20 тримесечия и в момента са на равнището, регистрирано по време на ранния шок от пандемията. Директните задгранични вложения също са се свили рязко.
Светлина на хоризонта почти няма. В последната си прогноза МВФ твърди, че германският БВП ще се увеличи с едва 0.8% през 2025-а. От най-големите и богати световни икономики единствено Италия се очаква да отчете подобен слаб растеж.
Особено критично изглежда положението в промишлената област, където Германия е традиционна европейска сила. „Фолксваген“ ще затваря заводи в страната за първи път от основаването си насам. 212-годишният „Тисен Круп“ – навремето символ на германската индустриална мощ – е затънал в битка в борда за бъдещето на стоманеното си поделение, застрашаваща хиляди работни места. Производителят на автомобилни гуми „Континентал“ иска да отдели борещия се за оцеляване автомобилен бизнес, оценяван на 20 млрд. евро. А през септември 225-годишната фамилна корабостроителница „Майер Верфт“ избегна на косъм фалит с правителствена инжекция на 400 млн. евро.
Главният икономист за Германия на „Дойче банк“ Робин Винклер определя срива на индустриалния продукт като „най-силно изразеният спад“ в следвоенната история на страната. Президентът на Федерацията на германските индустриалци (BDI) Зигфрид Русвурм предупреди през септември, че „германският бизнес модел е в сериозна опасност – не в някакъв бъдещ момент, а тук и сега“, защото една пета от останалото германско производство може да изчезне до 2030-а.
Икономисти и бизнес лидери обясняват германските икономически проблеми с високите енергийни разходи, високите корпоративни данъци и високата цена на труда, както и с прекалената бюрокрация. Тези проблеми се задълбочават от недостига на опитни работници и от ужасното състояние на националната инфраструктура след десетилетия на недостатъчни инвестиции. Германската статистическа агенция пък отчита, че изнервените германски потребители в момента спестяват 11.1% от доходите си – двойно повече от американците – и по този начин забавят още повече икономиката.
