От екосдружението “За Земята“ обръщат внимание, че в половината български общини нивата на рециклирането на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43% от тях рециклирането е на практика нулево. В същото време по данни на “Евростат” за 2020 г. България претендира да е рециклирала 50% от пластмасовите си опаковки.
От “За Земята” поясняват, че в България едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката, което е над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от Нидерландия, която е отличникът в ЕС по рециклиране. Освен това поради липсата на работещо разделно събиране и закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини.
Еколозите от “За Земята” обръщат внимание, че усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци в някакъв смисъл са подкопавани и от проектите за горене на отпадъците – включително в Павликени, Гълъбово и Сливен. Те смятат, че за да може България наистина реално да покрие процентите от пластмасови опаковки, които декларира, че рециклира, да подобри въпросния процес и по-сериозно да го контролира.
Мерките, които предлагат от “За Земята”, са двойно и дори тройно увеличаване на броя на контейнерите за разделно събиране на отпадъците. Те настояват и за правилно отчитане на данните за процесите на рециклиране в България, както и за справедливо разпределение на отговорностите и на финансовите ресурси между производителите, местните власти и потребителите.
Повече от доклада на сдружението “За Земята” може да прочетете ТУК.
