Bank of England (“Банк ъф Ингланд”) понижи лихвените проценти с 25 базови пункта на съвещанието на паричните стратези на 7 ноември, въпреки че обявеният огромен бюджет на управляващите лейбъристи замъглява перспективата за бъдещата лихвена посока. Паричният комитет на английската централна банка гласува с осем гласа “за” и един “против” базовата лихва на Острова да слезе до 4.75% – втората подобна редукция за тази година след като започна да намалява лихвените проценти през август. Единственият дисидент е Катрин Ман, която предпочита лихвата да остане 5% годишно.
Банкерите мотивират решението си с продължаващото отстъпление на инфлацията и допълват, че могат да се очакват и по-нататъшни редукции, ако ценовият растеж остане стабилен. Банката обаче очаква лек ръст на инфлацията през 2025-а – до около 2.75% годишно, преди тя да се върне обратно до целевите 2% през първото полугодие на 2027-а.
“Трябва да сме сигурни, че инфлацията ще остане близо до целевата си стойност, затова не можем да сваляме лихвените проценти прекалено бързо или на по-големи порции”, посочва в официално изявление в Лондон председателят на “Банк ъф Ингланд” Андрю Бейли. Той допълва, че “ако икономиката се развива според очакванията, лихвите ще продължават да падат постепенно оттук нататък”.
Паричните пазари бяха вкарали в цените 97% вероятност за понижение на лихвите с 25 базови пункта на заседанието през ноември, въпреки предупрежденията на анализаторите, че е възможно забавяне на последователните лихвени намаления в резултат на правителствения данъчно-разходен бюджет.
Британският паунд поскъпна след решението за лихвената редукция и в следобедните часове на 7 ноември се доближи до 1.30 щ. долара. Доходността на десетгодишните и на двегодишните държавни облигации се понижи, съответно с 3 и с 6 базови пункта.
По-нататъшната низходяща лихвена посока на “Банк ъф Ингланд” е усложнена по две причини: от внесения на 30 октомври бюджет от финансовата министърка Рейчъл Рийвс и от избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати. Лондон планира да харчи по 70 млрд. паунда годишно, почти половината от които ще финансира със заеми, а другите – с по-високи данъци. Това ще повиши инфлацията с 0.5% спрямо августовските прогнози на “Банк ъф Ингланд” – до върховите 2.8% през третото тримесечие на 2025-а, ще окаже възходящ натиск на цените и ще допринесе за 0.75% увеличение на БВП през идната година. Тръмп пък плаши с по-високи мита в нова глобална търговска война.
Бюджетът на Рийвс разстрои пазарите на облигации и качи правителствените разходи за обслужване на задълженията до най-високите равнища за последната година. Което върна спомените за финансовия срив през 2022-а, предизвикан от нефинансираните данъчни редукции за 45 млрд. паунда на тогавашния британски премиер Лиз Тръс, уплашили инвеститорите.
Последните сериозни пазарни движения означават, че английските централни банкери основават прогнозите си на по-бавно низходящо движение на кредитните разходи. Те предвиждат лихвите да паднат до 3.7% до края на 2025-а и да останат там, а инфлацията да се задържи над 2% – 2.2%, в рамките на две години и да се охлади до 1.8% през 2027-а. В момента ръстът на цените е под целевите 2% годишно – 1.7%, но, според прогнозите, по-високите енергийни котировки ще ги качат до 2.5% до декември.
В публикуваното резюме от съвещанието на английските парични стратези се посочват “възходящи рискове за цените на стоките и суровините от по-голямата търговска фрагментация и негативната посока на развитие на геополитическата обстановка, включително събитията в Близкия изток”. Допълнителна несигурност внася бюджета на Рийвс, като “Банк ъф Ингланд” очаква въздействие върху заплатите, маржа на печалбите и заетостта от 6.7-процентното повишение на Националната заплата за издръжка на живота от април 2025-а и увеличението с 26 млрд. паунда (до 15%) на вноските на работодателите в националната застрахователна система.
Английските централни банкери прогнозират, че възходящият натиск върху цените ще започне през първото полугодие на 2025-а след въвеждането на ДДС на таксите за частните училища и с увеличението на тавана на автобусния превоз с 1 паунд – до 3 паунда.
