Париж се надява да убеди Полша да се включи в обединен отпор срещу сделката между Европейския съюз (ЕС) и латиноамериканския блок МЕРКОСУР, която се подготвя от четвърт век. Кабинетът на френския премиер Мишел Барние агитира Варшава да участва в коалиция срещу търговския пакт заради опасения, че Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен ускорява преговорите за подписване на мащабното споразумение до края на годината, твърдят запознати с въпроса лица. Държави със силен земеделски сектор като Австрия, Унгария и Ирландия, могат да се присъединят към Франция в противопоставянето на сделката.
Поляците имат традиции в защитата на селското си стопанство от чуждестранна конкуренция. Предишният полски кабинет наложи през миналата година едностранна забрана за вноса на зърно от Украйна, предизвиквайки дипломатически спор с Киев.
Дългоочакваният търговски пакт с МЕРКОСУР – междудържавно обединение между Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Венецуела с асоциирани членове Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу, е договорен по принцип през 2019-а, но оттогава буксува заради възраженията на Франция. Близки до президента Еманюел Макрон лица обаче твърдят, че френският опит за блокиране на сделката има малка вероятност да успее: според правилата на ЕС Париж трябва да спечели на своя страна четири страни членки, в които живеят 35% от населението на общността, за да формират блокиращо малцинство.
Германия, която представлява около една пета от гражданите на блока, е силен поддръжник на сделката, редом с Италия и Испания. Германската експортно-ориентирана икономика ще спечели от сделката, защото ще отвори протекционистки пазар на Латинска Америка за европейския износ на машини и съоръжения и коли. Френските фермери обаче се противопоставят яростно на пакта, защото се страхуват, че южноамериканските износители могат да орежат печалбите им с по-евтини стоки.
Париж отдавна е главният опонент на сделката и продължава да настоява за “огледални клаузи”, гарантиращи че производствените ограничения, които са в сила за европейските селски стопани, ще се отнасят и за конкурентите от МЕРКОСУР, работещи с по-ниски стандарти за здравето и околната среда. В отговор на френските опасения, ЕК обмисля компенсационен пакет за френските земеделци, засегнати от споразумението, твърдят запознати с преговорите лица.
Паскал Льокамп – законодател от партията на Макрон и бивш изпълнителен директор във френската експортна агенция Business France, предупреждава, че никаква финансова компенсация не би могла да успокои фермерите, които се борят с ниски цени и лошо време. Льокамп е част от многопартийна група от 209 законодатели във френския парламент, която призовава президента да отхвърли МЕРКОСУР. Парламентаристът се кълне, че обича Бразилия и е силен привърженик на свободната търговия, но не и на “използваните нощем антибиотици”.
Селскостопанските профсъюзи призовават за демонстрации през този месец, защото близки до преговорите среди твърдят, че вероятната цел на Брюксел е да подпише сделката още в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро през ноември.
Намерението на ЕК да положи подпис под едно от най-мащабните споразумения за свободна търговия е придружено с политически рискове. Фон дер Лайен може да провокира дипломатическа война, ако натисне за сключването на сделката точно когато се водят преговори с висок залог за бюджета във френския парламент, смята близък до френския кабинет източник. За Макрон подновеният порив на ЕС да финализира договора идва във възможно най-лошия момент, защото слабото му правителство се бори да балансира бюджет 2025-а и може да се сблъска с вот на недоверие преди края на 2024-а. Брюксел пък би могъл да предложи временно изпълнение на част от сделката, за да избегне продължителен процес на ратификация, изискващ подписа на всеки национален парламент на общността.
Разцеплението би означавало, че търговската част от сделката ще е “само ЕС”, което означава, че няма да е необходимо единодушното одобрение на страните членки, а единствено гласовете на представителите в Европейския парламент, защото ще се отнася единствено до компетенциите на равнище ЕС. Брюксел се надява, че това ще ускори приложението на споразумението, дори ако финалният зелен сфетофар на останалата част от него не светне. Подобен изход обаче може да напомпа допълнителен евроскептицизъм.
Льокамп определя възможността Фон дер Лайен да раздели сделката на две и да прокара ключовите търговски клаузи на временна основа въпреки френското несъгласие като “недемократичен” трик. Официален представител на ЕС пък твърди, че комисията работи за намирането на решение на тревогите на всяка страна членка. Говорител на правителствената служба на Барние не коментира стратегията на Париж, но подчертава, че и Макрон и премиерът имат една обща цел да гарантират единни стандарти за селските стопани от двете страни на Атлантика и че споразумението няма да прилича на Парижкия пакт за климата, а ще може да се анулира, ако не се спазва.
