Търговският излишък на Китай е напът да регистрира свеж рекорд през тази година, което определено ще вбеси другите световни икономически сили заради сериозния дисбаланс в глобалната търговия и рискува да провокира непремерен отговор на бъдещия президент на Съединените щати Доналд Тръмп. Разликата между износа и вноса на азиатския колос ще достигне почти 1 трлн. щ. долара, ако продължи да се разширява със същата скорост както през предишните 10 месеца, показват изчисления на агенция „Блумбърг“. Търговският излишък от 1 януари до 31 октомври е скочил до 785 млрд. щ. долара, според огласените през миналата седмица официални данни – най-високата в историята стойност за този период и ръст с почти 16% от 2023-а.
„Въпреки че цените на китайския износ продължават да намаляват, експортните обеми са огромни“, коментира в социалната платформа X – Брад Сетцер – старши сътрудник в независимия неправителствен Съвет по външни отношения (CFR). И допълва, че „цялата история е за икономика, която отново расте от износа“.
Китай разчита повече на експорта да компенсира слабостта на вътрешното потребление, което Пекин едва напоследък се впусна да вдигне като инжектира стимули в икономиката.
Все по-изкривяващата се картина предизвиква отпора на растящ брой нации и новата администрация на Тръмп вероятно ще въведе забраняващи мита, за да свие количеството на внасяните в Съединените щати продукти от Китай. Множество държави от Южна Америка до Европа вече повишиха митническите ставки на китайски стоки като стомана и електрически коли.
Чуждестранните компании също изтеглят парите си от азиатския дракон: задграничните директни инвестиции са намалели през първите девет месеца на 2024-а, според официална информация, публикувана на 8 ноември. Ако спадът продължи и през оставащите почти два месеца до края на годината, това ще е първият годишен нетен отлив на този вид вложения от поне 1990-а насам когато започва събирането на подлежащи на сравнения данни.
Отговорът на Пекин до момента е да обещае по-голяма подкрепа на фирмите. Държавният съвет на страната обяви на 8 ноември, че ще увеличи финансовата помощ за индустриалните сектори, за да насърчи стабилния растеж на задграничната търговия, да засили икономическото развитие и да стабилизира заетостта.
Китайските компании засилват външнотърговското си присъствие през последните няколко години. За разлика от тях, забавящия се икономически подем, растящата електрификация и все по-обхватната замяна на мащабната замяна на произведени зад граница стоки с местни алтернативи потискат търсенето на вносни артикули.
Резултатът през октомври е третият по големина търговски излишък в историята, останал малко под юнския рекорд. Деномираното му в китайски юани равнище е достигнало 5.2% от БВП на страната през първите девет месеца на 2024 година – най-високият дял от 2015-а насам и далеч над средното ниво за последното десетилетие.
Излишъкът със Съединените щати е нараснал с 4.4% от 1 януари до 31 октомври спрямо същия период на миналата година. Увеличението му в обмена с Европейския съюз е 9.6%, а с десетте югоизточни азиатски нации от ASEAN скокът е с цели 36%, показват последните официални данни.
Разширяват се дисбалансите и с много други държави. Китай в момента изнася повече стоки в почти 170 страни и икономики от глобуса отколкото купува от тях – най-много от 2021-а.
Междувременно, назрява и валутна война. Централната банка на Индия обяви, че е готова да остави индийската рупия да поевтинее, ако Пекин допусне обезценяване на юана, за да компенсира митническите ставки на Вашингтон. Отслабващият юан ще направи китайския износ още по-изгоден и би разширил допълнително излишъка с Индия, който достигна 85 млрд. щ. долара от началото на годината до края на миналия месец – с 3% повече от същия период на 2023-а и повече от два пъти над равнишето отпреди пет години.
