Устойчива практика на отказ от правосъдие. Така най-просто може да се обобщи поведението на българските прокуратура и съд по отношение фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). И не, не става дума само за някакви минали действия. Говорим за това, че безобразията се случват и сега.
Последното доказателство е буквално от преди седмици, а резултатът е, че прокуратурата отказва да разследва наличието на заговор за умишленото ликвидиране на КТБ. Съдът пък, който има правомощието да отмени този отказ, предпочита изобщо да не се произнесе, намирайки странни правни аргументи да шиканира законовото си задължение.
Фактите
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев сезира Софийска градска прокуратура (СГП) на 17 май 2024 г. за действията на голяма група длъжностни лица, които са заговорничили, за да създадат формално основние за отнемане лиценза на КТБ през 2014 г. В сигнала си Василев посочва голямо количество конкретна фактология. Описва действията на членовете на УС на БНБ, и.д. подуправител и ръководител на „Банков надзор“ Нели Кордовска, квесторите на КТБ, назначени от БНБ след поставянето на банката под особен надзор, и представителите на „одиторските фирми“ „Делойт България“ ЕООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД. Всички те – отговорни за сътворяването на чудовищната манипулация „одиторски доклади, установили отрицателен капитал в КТБ“.
(Повече по темата можете да прочетете в текста: „Заговорът: Кой и как измисли технологията за обезценка на активите на КТБ“)
Въпреки всичките прецизно описани данни, на прокурор Йордан Петров от Софийска градска прокуратура, който все повече се очератва като ново острие в „звездната“ шпицкоманда на Пепи Еврото, са били необходими точно пет дни, за да установи, че в случая няма какво престъпление да разследва.
„То така си беше“
Основният аргумент за отказ от образуване на досъдебно производство е, че всичко описано вече е разследвано по „голямото дело КТБ“, по което подателят на сигнала се бил сдобил с обвинение и което дело вече е в съдебна фаза.
Но пришиването на различни обстоятелства към мегаделото и забравянето им там е обичаен маниер на прокуратурата още когато делото за КТБ беше във фаза на разследване.
Последният епизод не е много изненадващ и е показателен колко обременена е прокуратурата по казуса с умишления фалит на КТБ. И няма как да е по друг начин, защото прокуратурата на България е деен участник в атаката срещу банката, довела до създаване на паника сред вложителите и до изпадането ѝ в ликвидна криза.
Така че донякъде е логично прокурорите да са слепи за втория етап в ликвидирането на банката – незаконното отнемане на лиценза ѝ на базата на нелигитимно представяни като одит консултантски доклади.
Истината и само истината
„Не следва да се измества фокуса от основното дело чрез фабрикуването на паралелни производства“, пише в постановлението Петров. Това освен правен абсурд е и нагледен пример, че прокуратурата не се стреми към разкриване на обективната истина, а към възпроизвеждане на единствената истина, която прокурорите по делото за фалита на КТБ са възприели за меродавна. И това звучи плашещо. Това е типичен пример за злоупотреба с правосъдие. Типичен пример за авторитарна, а не правова страна.
Със светкавично бързане са се отчели и в Апелативна прокуратура. Отказът за образуване на досъдебно производство е обжалван от Цветан Василев пред АП. Там прокурор Людмил Коюмджиев също бърза да постанови отказ от образуване на досъдебно производство, като извежда забележителни аргументи. Според прокурора в сигнала наистина има описани много конкретни факти и обстоятелства за състоянието на КТБ, но понеже в сигнала се обрисувала картината на заговор с участието на много държавни органи и частни структури, то трябвало тези данни да бъдат още по-задълбочени. Сякаш не е работа на следователите под ръководството на прокурорите в хода на едно досъдебно производство да установият всички тези задълбочени факти и взаимовръзки, формирали заговора за събаряне на КТБ.
Съдът: Ако може да не ни занимавате
Действията на прокуратурата на България не са голяма изненада – държавното обвинение е едно остриета, с които оркестриращият погрома над банката Делян Пеевски си служи от фалирането на КТБ та и до ндес.
Но истински непонятно е включването и на съда в потъпкването на правото за справедливост. Потвърденият от Апелативна прокуратура отказ за образуване на досъдебно производство е обжалван от Василев пред Софийски градски съд. След законовите промени, които бяха направени за да има съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува производства, това е институцията, призвана да пази правото.
Но СГС буквално шиканира това си задължение, като изобщо отказва да разглежда постановлението за отказ. Причината? Според съдебния състав с председател Виктор Чаушев на съдебен контрол подлежат само постановленията на прокуратурата, в които прокурорът е отказал да образува производство поради липса на престъпление. А в постановлението си прокурорът Петров не бил се ангажирал с конкретна позиция дали в сигнала има достатъчно данни за конкретни престъпления.
С определението си СГС приключва темата и изпраща цялата преписка във Върховна касационна прокуратуара, където тя пък изобщно не е стигала, а и по закон няма място.
С тази последователност от действия българската правораздавателна система буквално премества сигнала в кошчето.
А в сигнала си председателят на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев обръща внимание на един не толкова известен факт.
Така например добре познатите доклади на трите консултантски фирми – „Ърнст енд Янг одит” ООД, „Делойт България” ЕООД и „Афа” ООД – са писани по произволни инструкции и чрез наговаряне с членове на УС на БНБ и с и.д. подуправител и ръководител на „Банков надзор“ в Българската народна банка с цел манипулация на общественото мнение и създаването на легенда, легитимираща незаконното и произволно отнемане на лиценза на КТБ пред обществото.
Трите фирми, писали докладите за КТБ, не са избрани след конкурс, на база на състезателно начало, а са наложени на квесторите на КТБ от БНБ. С участието на длъжностни лица от БНБ и КТБ, имената на които ще разгледаме по-късно, заговорниците промениха методологията за оценка на активите на КТБ, одобрена от УС на БНБ. Променят я в произволен подбор на документи, най-вероятно целящ манипулация на картината на финансовото състояние на банката.
Целта на промяната на методологията, изглежда, е стъкмяване за пред обществото на обоснованост на Решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ – тоест, може да се твърди, че може да бъде направено обосновано предположение за умисъл.
Доказателство за това е разменената кореспонденция между част от споменатите лица по електронна поща, която е приложена към сигнала до прокуратурата. В кореспонденцията между Валя Йорданова и Рени Йорданова, съдружнички в „Афа“ ООД, и Нели Кордовска и Димитър Костов от БНБ от август 2014 г., станала публична, става ясно, че „одиторските фирми“, квесторите на КТБ и представителите на БНБ са се наговорили да приложат методиката Asset Quality Review (AQR) на Европейската централна банка (ЕЦБ) към КТБ.
Методиката Asset Quality Review (AQR) – в превод на български „Преглед на качеството на активите“ – представлява по същността си методика за оценка на активи, приета от ЕЦБ, предвид създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) в Еврозоната.
Доклад, изготвен по нея, не съставлява одит и не може да съставлява основание за отнемане на лиценз на банка, тъй като тази методика е създадена за други, различни от одитните цели.
Подробности за цялата машинация с измислянето на методика за оценка на активите на КТБ можете да прочетете в „Oчаквани кредитни загуби”: Псевдометодиката, с която беше ликвидирана КТБ“.
И въпреки скоростта на отказа от образуване на досъдебно производство на две инстанции в прокуратурата, а може би най-вече заради това, добре е знаем имената на хората, заговорничили как да създадат формален повод за отнемане лиценза на КТБ.
Кои са изпълнителите?
Това са представителите на „Ърнст енд Янг одит” ООД, „Делойт България” ЕООД и „Афа” ООД, разписали докладите (Асен Димов, Гевин Хил, Николай Гърнев, Милка Начева-Иванова, Валя Йорданова, Рени Йорданова), както и служителите на тези фирми, участвали в изготвянето им, членовете на УС на БНБ, вкл. Димитър Костов, и.д. подуправител и ръководител на „Банков надзор“ в Българската народна банка Нели Кордовска и квесторите на КТБ Светослав Лютов и Елена Костадинчев.
И сега вероятно следва отново сезиране на ЕСПЧ – Страсбург. Въпросът е защо по тези фрагрантни примери за липса на правосъдие, свързани с КТБ, мълчат гласовитите борци за съдебна реформа от “Правосъдие за всеки”, Антикорупционен фонд, Български институт за правни инициативи и пр. Мълчат и съсловните организации на съдиите и адвокатите. Изглежда бързо забравят прословутата констатация на Нимьолер.
–––––––––––––––––––
* Текстът е публикуван в сайта “КТБ Фактите”.
