Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков остава негов ръководител и след края на мандата до избирането на негов приемник. Очакваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет беше взето с 8 гласа „за“ и 2 „против“ – на председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова и Атанаска Дишева. Мандатът на Чолаков, който си направи отвод от гласуването, изтича на 22 ноември след 7 години на поста.
По време на дебата кадровиците оцениха ситуацията като безпрецедентна. Спор нямаше, че липсва изрична уредба на казуса в Закона за съдебната власт. Различни тълкувания предизвика Решение №4/2005 г. на Конституционния съд, с което е обявен за протиконституционен текст от съдебния закон, който удължаваше мандата на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Както се предполагаше обаче, изборът на Георги Чолаков за временно изпълняващ функциите е подготвян отдавна и на практика предрешен.
Оказа се, че още в края на октомври председателят на Комисията за атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС Драгомир Кояджиков е изпратил писмо до Чолаков с въпрос дали е съгласен да остане началник. Кояджиков се мотивирал с решение на колегията в тази насока отпреди 6 години, а Чолаков дал съгласие в становище, в което анализира относимата практика на Конституционния съд.
Изводите му са, че 7-годишният мандат не може да бъде удължаван или продължаван нито по силата на специален закон, нито по решение на държавен орган. Но пък същевременно установил, че между фигурата на временно изпълняващия функциите и мандатно определения титуляр имало не само сходство в правомощията, но и съществена разлика, която позволява на втория да остане на поста и след мандата.
“По отношение на целта на дадените правомощия – определянето на изпълняващ функциите председател на ВАС представлява защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, водещи до невъзможност да бъде избран титуляр.По отношение на срока на дадените правомощия – при изпълняващия функциите председател на ВАС упражняването на правомощията има краткосрочен характер и не е възможно изграждане на концепция и реализиране на цели. По отношение на несменяемостта на двете фигури – при изпълняващия функциите председател на ВАС предсрочното прекратяването на правомощията се допуска по дискреционна преценка на кадровия орган, което е недопустимо при мандатно определения председател на ВАС.
С оглед на гореизложеното формирах извод, че определянето на изпълняващ функциите председател на ВАС от страна на кадровия орган по своята правна същност не представлява удължаване или продължаване на изтекъл мандат, тъй като определеното за изпълняващ функциите лице не може да се позовава на мандатността като принцип, гарантиращ неговата несменяемост, не може да реализира концепция за управление, като изпълнението на възложените му функции представлява защитен механизъм, обезпечаващ за кратък период работата на съда“, пише Георги Чолаков в становището си със заключението, че по тези съображения не намира законова пречка да остане временен председател на ВАС.
Но Чолаков не спира дотук в аргументите си и анализира още кой орган е компетентен да вземе това решение – Съдийската колегия или Пленумът на Висшия съдебен съвет. На база оскъдната практика на ВАС, утвърдила избора на Борислав Сарафов за временен главен прокурор, Чолаков стига до извода, че компетентна е Съдийската колегия. В добавка посочва и практиката на колегията, според която ръководители с изтекъл мандат се определят за временни шефове. А черешката на тортата в становището му е подкрепата на съдиите от ВАС, чийто Пленум го одобрил 91 гласа “за” от 92-ма присъстващи съдии.
