Поредният случай на издевателство над жена, която била нарязана с макетно ножче от любимия си мъж, продължава да се радва на изключителен медиен интерес, нищо чудно да доведе до нови протести пред Съдебната палата.
Въпреки че историята вече придобива вкус на махленска случка – с малко бой, кръвопускане, много истерия и хепиенд, полят обилно с ракия.
Още преди неправителствените организации в помощ на жените да са обявили пострадалата за икона на домашното насилие, по подобие на невнятната Дебора от Стара Загора, стана ясно, че в случая има развитие. То е в посока на битовата комедия.
След като всички телевизии посветиха голяма част от информационните си емисии на случилото се с тези двамата герои от българския бит и душевност, стана известно, че пострадалата написала жалба. В нея тя настоявала властите да пуснат от ареста мъжа й, защото бил много добър съпруг и се грижел перфектно за децата и семейството, а здравословното й състояние било добро.
Възникналият казус бе представен от адвокат на една от страните. Извършителят бил добър човек и двамата с жена си много добре се разбирали, само той малко се нервирал, когато жена му изчезнала за няколко дни от дома им. И когато се върнала, той я запитал къде беше, ма, а тя му отвърнала кой си ти, бе. Ето такъв разговор довел до побоя, кръвопускането и прочие, но иначе човекът бил добър съпруг.
След такъв разказ, представен не от кой да е, а от адвокат, нямаме никакво право да злословим срещу нашенските депутати, които след всеки разговор помежду си се хващат са гушите. И спряха да си говорят, а си пращат имейли.
Както героите от разказаната история, те иначе са добри хора, ама докато се разберат помежду си, си требе малко кютек, малко кръвопускане, арести, това-онова. Те са представителна извадка на същия този народ, който шамаросва жена си, пуска й кръв с макетно ножче, бие я с бутилка и кухненска дъска, а после иска касиране на заповедта за арест и свобода за жертвата, защото е много добър съпруг, родител и гражданин.
Много добри хора, да не им се сърдим. А, и няма смисъл да ругаем телевизиите, че ни занимават с техните истории, а не със събитията по света.
