Заплащаните от бюджета хонорари за правна помощ по реда на едноименния закон да бъдат обвързани с ръста на минималната работна заплата или със заплатите на магистратите. Това предлагат адвокатските колегии в страната по инициатива на Софийската във връзка с процедурата за промени в издаваната от правосъдния министър Наредба за заплащане на правната помощ. Друго основно искане е за въвеждане на единен стандарт за определяне на заплащането на адвоката при липса на договор с клиента, вместо сегашната система с минимални и максимални стойности за отделните видове дела.
Публикуваните за обществено обсъждане промени в Наредбата за заплащане на правната помощ предвиждат както увеличение на минимумите и максимумите, така и въвеждане на инфлационен ръст на възнагражденията, които са обаче толкова ниски, че съществено подобрение няма. Особено порочна е липсата на ефективен механизъм, който да отчита реално положения труд от адвоката по някои дела, които продължават с години и проведени десетки съдебни заседания.
За капак към двете отделни наредби за определяне на хонорарите – на правосъдното министерство и на Висшия адвокатски съвет, се прибави и практика на Съда на Европейския съюз, според която минималните размери на хонорарите по втората не са задължителни за съда при възражение за прекомерност по делата с упълномощени адвокати. Това доведе до законопроект за промени в Закона за адвокатурата, които трябваше да бъдат гласувани окончателно в последния работен ден на предишния парламент, но заседанието беше провалено.
„Нормативна гаранция за еднаквия процесуален стандарт на защитата, предоставяна по възлагане, и при липса на договор (каквито са всички случаи на предоставяна правна помощ по Закона за правната помощ), може да бъде единствено уеднаквяването на режима, по който се определя размерът на възнагражденията. Съществуването на два паралелни нормативни режима, които подлежат на изменения с водещото участие на един и същ орган на изпълнителната власт – Министъра на правосъдието, е ненужно, а и недопустимо“, пише в писмото на софийската колегия.
Другото основно искане е за автоматизиране на механизма за актуализиране на възнагражденията чрез обвързването им с ръста на минималната работна заплата или с този на съдиите и прокурорите, а не това да става под натиск през няколко години. В добавка се настоява и за премахване на големия дисбаланс в предложените с промените в Наредбата за заплащане правната помощ увеличения, които са далеч по-ниски за максималните, отколкото за минималните.
