Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреждава, че еврозоната рискува да попадне в нова дългова криза, ако не успее да увеличи растежа, да намали публичните си задължения и се справи с „политическата несигурност“. В публикувания на 20 ноември пореден Преглед на финансовата стабилност (FSR) европейските централни банкери бият тревога за потенциално връщане на „тревогите на пазара за устойчивостта на държавния дълг“. В него се посочват „завишени равнища на задълженията и високи бюджетни дефицити“, както и слаб растеж и несигурност, предизвикана от „изхода на последните избори на европейско и национално равнище, най-вече във Франция“.
Заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос отбелязва също и „недобросъвестното в исторически план спазване на фискалните правила на Европейския съюз“ от някои правителства на блока. Цената на кредитните разходи на държави като Италия и Испания, които бяха в центъра на кризата в еврозоната, са далеч под върховите стойности, достигнати по време на пазарния смут преди повече от десет години. Инвеститорите обаче се опасява от напоследък натрупалите се задължения на Франция.
Де Гиндос е споделил пред репортери, че пазарите са започнали да обръщат „по-голямо внимание на фискалните рискове“. И че „разходите за набавяне на финансиране на държави със съотношение на дълга към БВП над 100% са нараснали значително по време на последните епизоди на колебания ан финансовите пазари“.
Спредът между доходността десетгодишните френски облигации и аналогичните по срочност германски дългови книжа (мярка за тревогите на инвеститорите за задлъжнялостта) достигна 0.78% през ноември – близо до най-високата за последните 12 години стойност, отчетена в периода преди летните предсрочни избори във Франция. Негативните фактори за икономическия растеж, като слабата производителност на труда, засилват възможността завишените дългови равнища и бюджетни дефицити да възобновят тревогите за задлъжнялостта, предупреждава ЕЦБ.
По време на кризата в еврозоната, избухнала преди повече от десетилетие, Гърция се спаси на косъм от фалит, а опасенията за финансовата й стабилност застрашиха единната европейска валута. Пазарните вълнения затихнаха едва след като тогавашният председател на ЕЦБ Марио Драги обеща да направи „всичко възможно“, за да предотврати разпадането на валутния блок.
Последният анализ на финансовата стабилност акцентира върху опасностите, които дебнат региона, но предупрежденията за фискалните рискове са по-обилни отколкото в предишните издания. Европейските централни банкери отбелязват потенциално възраждане на съмненията за стабилността на публичния дълг, но посочиха още през 2023-а, че тези рискове са управляваеми в краткосрочен план.
Де Гиндос обръща внимание, че ЕЦБ трябва да заяви „много ясно за потенциалните заплахи пред блока“, включително и евентуална „зараза от други юрисдикции“, визирайки неясните засега фискални планове на новоизбра ния президент на Съединените щати Доналд Тръмп и високия дефицит на американското правителство.
ЕЦБ твърди, че правителствените разходи за финансиране могат да тръгнат нагоре под въздействието на макроикономически шокове, изтъквайки „слаби“ фундаментални показатели и предоговаряне на държавни задължения на падеж при по-високи лихвени проценти. Банковите експерти са пресметнали, че размерът на лихвените плащания на Франция може да скочи повече от два пъти и да надхвърли 4% от БВП до 2034-а, а на Италия да се увеличи с една трета до малко под 6% от БВП.
Комбинацията от нисък растеж и висока правителствена задлъжнялост на 20-членния блок на еврото може фда затрудни правителствата да покриват налагащите се по-високи разходи за отбрана и инвестиции за справяне с климатичните промени, предупреждава ЕЦБ.
Европейската комисия понижи през миналата седмица прогнозата си за икономическия растеж на еврорегиона за 2025-а до 1.3% и предупреди, че той ще продължи да изостава зад Съединените щати. ЕЦБ отбелязва и „високите оценки и концентрацията на риск“, които заплашват с „резки корекции“ на пазарите на акции и облигации. Институцията допълва, че „последните пазарни корекции не са разсеяли опасенията от надценяване на фондовите борси или от потенциални изкуствени, свързани със сигурността ценови балони на активите“.
При евентуален икономически спад балансите на банките и на инвестиционните фондове също могет да пострадат, защото потребителите и компаниите на еврозоната вече се сражават с по-високите лихвени проценти. ЕЦБ предупреждава и за повишена опасност от по-големи загуби в сектора на търговските недвижими имоти.
