Истински пинг-понг играят варненските съд и прокуратура в не/желанието си да търсят наказателна отговорност от бившия кмет от ГЕРБ Иван Портних по разследването за замърсяването на Варненското езеро с фекалии. Бившият градоначалник беше обвинен миналата година, че в качеството си на длъжностно лице допуснал замърсяване от скъсана тръба на отходна канализация с огромен дебит, което довело до значителна вреда в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
Аварията стана през 2019 г., когато преминаващ кораб скъса колектор на ремонтирания канализационен тръбопровод, който трябва да свързва кв. „Аспарухово“ с пречиствателната станция в село Тополи през Варненското езеро. Оказа се, че тръбата не е закопана под дъното на езерото съгласно проекта и нормативните изисквания, което би я защитило от морския трафик. Обичайно пестене на средства за сметка на качеството, но в полза на частни интереси.
Заедно с Портних бяха обвинени Ботьо Табаков и Цветанка Барбушева. Табаков е управител на компанията „БТ-Инженеринг“ ЕООД, специализирана в консултантски, проектантски и инженерни услуги в сферата на околната среда и управлението на отпадъците. Барбушева пък освен, че е от същата фирма, е била и член на Държавната приемателна комисия, установила “годността” за ползване на новата тръба. Двамата са обвинени за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
Както обикновено обаче, всичко това изобщо не означава, че реално ще бъде търсена отговорност. В края на миналата година прокуратурата внесе обвинителния акт в съда, който надлежно го върна за отстраняване на обичайните за знакови дела “процесуални нарушения”, довели до нарушаване правата на тримата обвиняеми. Държавното обвинение отвърна с отделяне на материалите срещу Табаков и Барбушева, като ги изпрати по подсъдност в Софийска градска прокуратура, защото става дума за засягане на финансовите интереси на Европейския съюз.
Последва ново внасяне на обвинителния акт срещу Портних през април, но съдът пак не го хареса и го върна на прокуратурата. Тя пък само това чакаше и взе, че прекрати делото, което предизвика реакцията на Община – Варна. Местната власт обжалва постановлението за прекратяване и сега съдът го отмени с указания разследването да бъде продължено.
Оказва се, че според отмененото прокурорско постановление изобщо не било извършено престъпление безстопанственост, понеже за нея трябвало да е налице причинена щета, каквато всъщност нямало. Нещо повече, прокуратурата пуска всеки пострадал от екокатастрофата по пързалката с аргумента, че неизпълнението на задължението за стопанисване на собствеността представлявало пропуснати ползи, който се преследват не по наказателен, а по гражданскоправен ред.
„От обективна страна изпълнителното деяние при безстопанственост виновността по чл.219, ал.1 НК се изразява в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното на дееца имущество или при осъществяване на възложената му работа. Деянието може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие, като действията могат да бъдат фактически или юридически. От изключително съществено значение е да се установят конкретните права и задължения на дееца, какво точно е извършил, респ. не е извършил, за да настъпят, в резултат на това му неправомерно поведение, значителни вреди за предприятието или стопанството“, мотивира се окръжният съд във Варна.
И посочва, че Портних е бил уведомен още през 2015 г. за установеното несъответствие при изграждането на тръбата, но като кмет не предприел момент никакви действия. Същото е повторено и през 2019 г., когато бил отново уведомен, че следва да реализира правата си по ангажиране на отговорността на строителя и спешността на тези действия, предвид изтичащият гаранционен срок.
“В този момент отново не е предприето нищо от страна на обвиняемия за изпълнение на задълженията му като кмет на общината. При вторият случай вече са налице причинени значителни вреди на Община Варна с бездействието на нейния кмет, доколкото вследствие на настъпилата повреда на тръбата се е наложило да бъдат извършвани ремонтни дейности по отстраняване на повредите, което от своя стана е станало чрез използването на значителни парични средства“, мотивира се съдът.