Щатският долар поевтиня на 25 ноември към всичките си основни валутни конкуренти, което анализатори обясняват с избора на Скот Бесънт за финансов министър в администрацията на Доналд Тръмп. Според тях, новият шеф на финансовото ведомство ще успокои пазарите на облигации и ще понижи доходността им, което има отрицателно въздействие върху зелените пари. Дълговият пазар обаче приветства номинацията на Бесънт като “старо куче” от Уолстрийт и фискален консерватор.
Не всички експерти обаче са съгласни с това обяснение, защото Бесънт е открит привърженик на силен долар и на въвеждането на митнически ставки, което предполага, че доларовото отстъпление е временно. И по-вероятно се дължи на известна консолидация след продължилия осем поредни седмици възход, което се случва едва за трети път през това столетие и много технически индикатори маркират свръхпокупки.
Доларовият индекс загуби 0.5% от пазарната си оценка – до 106.95 пункта, след като на 22 ноември се изкачи до 108.09 – най-високата стойност за последните две години. Зелените пари приключиха седмичната си търговия на 22 ноември с котировки от 1.0418 за едно евро (след като скочиха до 1.0332), 1.2530 за един брит. паунд, 154.78 йени и 0.88 57 шв. франка. А в 14.02 ч българско време на 25 ноември американският долар се разменяше срещу 1.0480 за едно евро (спад от 0.60%), 154.51 йени (понижение от 0.17%), 1.2565 за един британски паунд (0.28% поскъпване на английската лира стерлинг) и 0.8905 шв. франка (поевтиняване с 0.38 процента).
Оттук нататък техническите нива на съпротива за двойката евро/долар е 1.0555 и 1.0610 долара за едно евро. А равнищата на подкрепа са 1.0195 и психологическият паритет от 1 долар за едно евро.
Големият удар върху еврото бе нанесен на 22 ноември когато S&P Global публикува ноемврийските индекси на бизнес активността в еврозоната. Общият показател се е понижил до 48.1 пункта – под вододела от 50 – границата между възхода и спада, и навява опасения за потенциален спад на БВП на блока на еврото през четвъртото тримесечие. Показателят, следяща промишления бранш, е още по-песимистичен – 45.2 точки срещу 46 през октомври. Понижила се е и стойността за сектора на услугите – 49.2 срещу 51.6 пункта. Икономическият спад се е ускорил и в Германия и във Франция, до голяма степен заради политическата несигурност в двете най-големи стопанства на еврозоната. Същевременно, индексите на Съединените щати са се повишили.
Този контраст предизвика рязък спад на доходността на европейските облигации, който разшири пропастта спрямо възвръщаемостта на американските дългови книжа – сериозен стимул за зелените пари. Пазарите вкарват в цените и по-агресивни лихвени редукции на Европейската централна банка, които трябва да стимулират растежа на блока на еврото, като вероятността за орязване на лихвите с 50 базови пункта през декември се е повишила до 59 процента. Същевременно, шансът за понижение на лихвения процент на Федералния резерв през последния месец на тази година е спаднал до 52% от 72% през октомври.
В момента пазарите залагат на общо лихвено намаление от ЕЦБ със 154 базови пункта до края на 2025-а срещу едва 65 точки на Американската централна банка.
Разочароващите данни за продажбите на дребно във Великобритания пък бяха основната причина за срива на британския паунд на 22 ноември – до 1.2484 щ. долара.
В криптовселената цената на Bitcoin падна до 98.208 долара след като остана на косъм от заветните 100 хил. долара. Виртуалната монета е поскъпнала с повече от 40% след избора на Тръмп в очакване той да облекчи регулаторния режим за криптовалутите.
