Любовната драма между ГЕРБ и ПП-ДБ има шанс да приключи щастливо и за двете страни. С напрежение и развой като в “Мъжки времена”, ама с хепиенд.
Дали? Въпреки съмнението, трябва да уважим постоянството и мерака им, които преминаха през етапи на сгледа в парламентарната зала, после разменени послания и СМС-и за общуване на годежари-експерти, тайни покани за обсъждане на прикята на невестата и избор на кум и кумица, та до среща на четири очи за размяна на годежни пръстени.
Не става и не става.
Меракът обаче е неизтощим, той е голяма сила.
За да се вземат най-накрая младите, остава само още един опит – вечеря на свещи. От едната страна Бойко Борисов, а от другата – Кирил Петков или Асен Василев, може и двамата заедно.
А отвън пред вратата, докато младите общуват на меката светлина на свещите, ще пази о.з. генерал Атанас Атанасов, който има съответните познания от времето, когато беше директор на Националната служба “Сигурност”. И освен това бе припознат от о.з.генерал Бойко Борисов за кум на новата сглобка и председател на бъдещото Народно събрание. Генерал генералу око не вади, както се казва.
Ако и срещата на свещи не отвори вратата на спалнята, тогава лошо.
Няма ела се вие, превива, няма мома се с рода прощава.
Да беше Николай Хайтов жив, това си е сюжет само за него. “Промяната” – млада, красива, трудолюбива и свободолюбива девойка ще е основната героиня в този разказ. А Баце досущ като Банко от “Мъжки времена” и неговите съдружници от СДС ще кроят планове как да я откраднат.
“Промяната” хем е привлечена от Баце-Банко, хем не ще да го погледне, защото е подочула, че Баце си пие кайвето с Доганоглу и Делян паша. Девойката с ужас си спомня как Делян паша я прокотквал насаме в парламентарната одая, уж да й чете брюкселска приказка, а всъщност…
Споменът се връща като нощен кошмар за девойката и сутрин тя е недоспала и изтерзана, бледа и с тъмни кръгове под очите. Колчем я види, Баце-Банко й се кълне, че в името на евроатлантическите ценности е спрял кайвето и е минал на чай.
Тя се разкъсва между желанието и кошмарите, ту прави опити да избяга,
ту праща сватовници с предбрачен договор.
Банко моли да я вземе, тя се дърпа, защото помни как в онази одая той заничал през шпионката докато Делян паша й се мазнил.
В един такъв разказ героите са изправени пред неразрешим проблем. Ако във едноименния филм Банко е влюбен до уши и загива, отстоявайки любовта си, тук не става така. Двамата основни герои остават живи, сватовниците също, всички чакат времето да свърши работата.
Единственият, който е обречен, е народът, но поради това, че все някой трябва да прочете разказа, го поддържат жив на системи.
Това вече е трагедия, по Шекспир. Или Кашпировски, както предпочитате.
