Унгария обяви, че ще повиши минималната заплата с 40% през следващите три години – мярка, целяща да стимулира изпадналата в рецесия икономика, но същевременно заплашваща да напомпа инфлация. Правителството на премиера Виктор Орбан иска да възстанови икономическия растеж преди общите избори през 2026-а, за които последните сондажи на обществените нагласи показват, че управляващата партия “Фидес” изостава след политическата сила “Респект и свобода” (TISZA) на опозиционния лидер Петер Маджар. Маджар също предлага голямо увеличение на минималното трудово възнаграждение, което в момента е 266,800 форинта (677 щ. долара) на месец – вторият най-нисък размер след България.
Постигнатото споразумение за минималната заплата предвижда 9% повишение през идната година, последвано от нови 13% през 2026-а и 14% през 2027-а. Една от целите на тези увеличения е да се задържат опитните работници в Унгария, но Орбан отбелязва също, че те се основават на “оптимистичния сценарий” за успореден ръст на икономическия растж и на производителността на труда.
“Големият въпрос е дали стопанството ще може да се справи с това равнище на заплащане”, посочи премиерът когато положи подписа си под споразумението с работодателите и профсъюзите. И увери, че “правителството е готово да помогне на работодателите с мерки, които ще направят възможно да ръководят успешно и на печалба компаниите си дори при тези трудови възнаграждения”. Страните са се съгласивли да преразгледат целевите равнища на повишение, ако ключови индикатори като икономическият растеж и инфлацията, се отклонят от прогнозите на кабинета.
БВП на Унгария се е свил с 0.7% през третото тримесечие спрямо същия период на 2023-а, според коригираната съобразно сезона и календарните работни дни оценка на Унгарската статистическа служба. Спадът спрямо второто тримесечие на 2024-а също е 0.7% след 0.2% понижение в периода април-юни, което, според икономическата теория е техническа рецесия.
Централната банка е съсредоточила вниманието си основно към поддържането на инфлацията под контрол след ръста на цените над 25% годишно в началото на 2023-а, преди да се укроти в близост до целевите 3% през октомври.
“Бих предупредил всеки, който взема решения, да не стимулира икономическата политика с цената на по-висока инфлация”, заявил по време на изслушване в парламента на 25 ноември заместник председателят на националната банка на Унгария Барнабас Вира, информира новинарският уебсайт Telex. Същевременно, според банкера, повишението на минималната заплата може да не доведе до инфлационен натиск, ако то стане за сметка на увеличените корпоративни печалби.
Този сценарий обаче може и да не се случи, особено при по-ниско ефективните дребни и средни фирми, които се борят да съчетаят увеличението на трудовите възнаграждения с повишение на производителността.
Коригираният съобразно инфлацията реален ръст на заплатите се оценява на средно 7% годишно през 2025-а и 2026-а, което “определено не е в хармония с ръста на производителността на труда в средносрочен план”, коментира Мариан Трипон – икономист в банката на “Интеза Санпаоло” – CIB Bank в Будапеща. Трипон предупреждава, че “през 2026-2027-а, ако тази динамике на реалните възногрождения не се забави, тя може да предизвика увеличение на инфлационния натиск от страна на разходите и търсенето и затваряне на компании”.
