Първото заседание на НС като сюжети на Марсел Пруст и Джеймс Джойс
Една от ползите на продължаващото във времето първо заседание на 51-то Народно събрание е, че вече предразполага към най-различни литературни обобщения под формата на епични поеми и пространни романи. С една дума животът на този парламент плаче за литературна интерпретация.
Проточването на заседанието осигурява онази отдалечена от началото му историческа дистанция, която не само би могла да обеме случващото се, но и да го подложи на обстоен художествен анализ.
Като българи можем само да съжаляваме, че в желанието си да опише тоталната липса на смисъл Марсел Пруст вече е използвал наименованието “По следите на изгубеното време” за своя прочут роман в седем тома. Хубаво заглавие, но е заето…
Но пък можем да се гордеем с факта, че даваме на света сюжет, подобен, ако не и по-богат, от този в романа “Одисей” на Джеймс Джойс, описващ в няколкостотин страници един-единствен ден от живота на 38-годишния рекламен агент Леополд Блум. Нашият сюжет е с далеч по-дълбок обществено-политически и философски смисъл, защото се отнася до първото заседание на основната институция в една парламентарна република, каквато е нашата.
Литературната интерпретация на феномена “първо заседание” би се радвала на неочаквано богат по брой и индивидуалност персонажи. Например фигурата на най-възрастният депутат, който по силата на неписана парламентарна практика е посочен за председателстващ първото заседание.
Неизвестността за продължителността на периода, през който той заема този пост, разкрива безкрай възможности за сюжетни линии. Следвайки историческата правда, литературният герой би могъл да доживее на председателския стол до последния си миг, когато пред очите му като на филмова лента от зората на киното ще се явят кадри от биенето на първия пленарен звънец, депутатската клетва и изпълнените с напрежение 30-минутни почивки впоследствие. Представете си само драматизма, когато миг преди да издъхне, той заклева следващия по старшинство депутат да продължи делото му. И това става пред насълзените очи на порасналите му внуци, които са дошли в парламента в деня на отворените врати на първото заседание…
Един роман за това заседание би могъл да опише и постепенното заличаване на противоборствата и границите между определените места на политическите партии в Народното събрание, които в резултат на демографския срив в крайна сметка се събират в една-единствена стая…В очакване на следващите предсрочни избори, когато ще излязат с единна листа и консенсусна фигура за кандидат-премиер, равноотдалечен от всички и най-вече от себе си, за да избегне кризата на идентичността.
Какво чакате? Хващайте перата и пишете!
