Източноевропейските централни банки купуват ударно злато, по информация на Световния съвет за златото. Преди няколко месеца шефът на Чешката централна банка Алеш Михл отлетял в Лондон, за да нагледа купищата златни кюлчета, съхранявани във вкопаното в бетона хранилище на “Банк ъф Ингланд” под улица “Треднийдъл”. Мисията на Михл била да инспектира благородния метал, принадлежащ на Националната банка на Чехия – част от заявената амбиция на ръководителя да удвои златните запаси на страната до 100 тона през следващите три години. Откакто поел управлението на институцията през 2022-а, те са скочили петкратно в изпълнение на плановете си да диверсифицира банковите резерви.
“Трябва да намалим колебанията”, посочва Михъл. И допълва, че “за целта е необходим актив с нулева корелация към акциите и този актив е златото”.
Чешкият банкер не е единственият, ускорил покупките на жълтия метал. Неговите колеги от Варшава до Белград са се включили активно в златния поход като начин за разнообразяване на инвестициите и залог за бъдещи увеличения на цените на скъпоценната суровина. Което прави Източна Европа един от най-едрите купувачи на метала, с активно съдействие на златния възход.
Централните банки по света попълват златния си арсенал като защита срещу външни шокове, каквито са очертаващите се търговски войни на щатския президент Доналд Тръмп и геополитическото напрежение в Украйна и Близкия изток. Източноевропейските парични власти обаче са особено ревностни в увеличаването на златните резерви.
Колегата на Михл във Варшава написа сценарий за филм, посветен на историята на полското злато. А сръбските парични органи прибраха златните си кюлчета от чужбина у дома в Белград, за да са на по-сигурно място и да намалят разходите за съхранение. Стремежът към сигурност е мощен мотив в региона, опустошаван от войни в миналото, а в момента граничещ с най-смъртоносния военен конфликт от втората световна война насам.
Полша, която граничи с Украйна и я подкрепя ревностно във войната й с Русия, е била най-големият купувач на злато през второто тримесечие, показват последните данни на Световния съвет за златото. Председателят на Полската централна банка Адам Глапински е убеден, че златото и резервите в твърда валута са изключително важни за защита на икономиката срещу катастрофични явления. Той е увеличил златните вложения на институцията до грубо 420 тона към септември – което е почти 50% от златните наличности на Индия или Япония.
“Влизаме в елитния клуб на най-едрите собственици на злато”, похвали се Глапински по време на пресконференция през октомври и потвърди плановете си да повиши до 20% дела на жълтия метал от всичките резерви.
Чехите също са перспективен кандидат за членство в клуба на златния елит. Централната банка в Прага се гордее със своите златни кулчета за 150 млрд. щ. долара – почти половината от БВП на страната – един от най-големите дялове в света. Михл, чиято битка за диверсификация включва и покупки на щатски ценни книжа, получи и критики за златните сделки, достигнали пазарен рекорд през тази година. Паричните власти обаче опонират с мотив, че дългосрочните покупки са постепенни и намаляват влиянието на ценовите колебания.
В условията на бурни геополитически събития, златните сделки са добър залог за паричните стратези. “Голдмън Сакс груп” е включил метала сред най-важните търговски операции за суровини през идната година в очакване цените да продължат да се увеличават по време на президентския мандат на Тръмп и да достигнат 3 хил. щ. долара за тройунция до декември 2025-а.
“Геополитическата фрагментация е благоприятна за златото, а постепенното поевтиняване на щетския долар ще е допълнителен стимул”, посочва в свой анализ Bank J. Safra Sarasin.
За източноевропейските лидери скъпоценният метал е спасително убежище и атрактивна политическа позиция в търсенето на баланс между Запада, Русия и Китай.
Унгарската централна банка е качила златните си запаси с над 10% – до 110 тона от началото на 2024-а. Унгарският премиер Виктор Орбан е най-големият нарушител на дисциплината в Европейския съюз с връзките си с Кремъл и Тръмп. Централната банка в Будапеща определя метала като спасително убежище, но той играе и съществена роля в историческата идентичност на страната.
В музея на парите, който се намира в един от дворците на Унгарската национална банка, има парен локомотив, изработен от жълти кюлчета. Скулптурата, наречена “Тътенът”, изобразява персонала на централната банка, избягал от съветската войска в края на втората световна война на влак, натоварен със златните резерви, за да не могат те да попаднат в чужди ръце.
Сърбия, която президентът Александър Вучич управлява с твърда ръка, подобно на Орбан, си прибра през 2021-а златните резерви, съхранявани зад граница. А тази година Вучич обеща да купува златни кюлчета с “всеки паричен излишък”, останал в държавната хазна, “за да има сигурност в тежки времена”.
Управителката на Сръбската централна банка Йоргованка Табакович е увеличила тройно златните резерви на институцията – до 48 тона, откакто пое кормилото през 2012-а. Това натрупване на скъпоценния метал се съгласува тясно с Вучич, който предоставя “стратегически насоки, познаване на глобалните геополитически отношения и информация” в подкрепа на златните покупки.
“Златото увеличава стойността и значението си във времена на световни турбуленции, особено при геополитически конфликти и периоди на висока инфлация”, посочва Табакович. И допълва, че, “за съжаление, през последните години и двата фактора са налице”.
