Новият състав на Европейската комисия, одобрен тази седмица, поема пълномощията си от 1 декември. И както стана ясно в навечерието на това събитие, една от първите и неотложни задачи на изпълнителната власт на Европейския съюз ще бъде да съгласува параметрите за намаляване на екипите от европейски дипломати в редица страни и региони. Мотивирана от липсата на бюджетни средства, инициативата вече породи опасения в Брюксел, че ЕС ще загуби дипломатическа тежест в Латинска Америка, Африка и Азия, а полученият вакуум ще бъде запълнен от Русия и Китай.
След като беше изключително щедър с разходите за отбрана през последните месеци, Брюксел беше принуден да спести от нещо друго. В навечерието на
встъпването в длъжност на новия състав на Европейската комисия
на 1 декември се оказва, че в столицата на обединена Европа подготвят план за рязко намаляване на служителите в много представителства (по същество посолства) на ЕС – а съюзът има общо 145 от тях.
По-специално, както Politico обяви тази седмица,
съкращенията на дипломатическия и технически персонал ще засегнат страните в Африка, Азия и Латинска Америка.
Например, ЕС може да ограничи присъствието си в повече от три дузини африкански държави от 54. Що се отнася до Латинска Америка, дори такава голяма и важна сила като Бразилия беше включена в списъка за намаляване на представителството.
Но в страните, „където са разположени основните интереси на ЕС“, дипломатическото присъствие на европейската дипломация, напротив, се обещава да бъде засилено.
На първо място, говорим за държави, които се стремят да се присъединят към ЕС или са географски близо до блока, страни от Г-20, нови „политически и икономически сили“ и държави, където „нестабилността представлява заплаха за интересите на ЕС .” Това следва от проект на план, разгледан от журналисти на Politico.
Службата за външна дейност на ЕС (EEAS) трябваше да предприеме този вид пренареждане поради липса на средства.
Още през март генералният секретар на тази служба Стефано Санино се оплака, че външнополитическата служба е „сериозно недофинансирана“ и увеличението на административния бюджет на неговия отдел със 7.1% до 880.2 милиона евро за 2024 г. не покрива инфлацията. „Това увеличение е исторически високо, но въпреки това представлява значителен спад в покупателната способност на услугата в среда на висока инфлация в световен мащаб, слаб обменен курс на еврото и рестриктивна фискална среда“, пише той в доклад до Европейския парламент в време.
Още през лятото се усети недофинансирането на външнополитическата служба. Както писа Financial Times в края на юли,
само за шест месеца европейската дипломация надхвърли годишния си бюджет.
Поради това на Службата за външна дейност на ЕС беше наредено да премине в режим на спестяване, по-специално чрез премахване на дипломатически пътувания, официални партита, шофьорски услуги и доставки на офиси, както и отлагане на ремонтни дейности на дипломатическа собственост в чужбина.
И това въпреки факта, че задграничните представителства на ЕС така или иначе не парадираха. Например около петдесет паневропейски посолства вече имаха критични проблеми със сигурността и не успяха да инсталират решетки на прозорците или камери. В редица държави посланиците на ЕС трябваше да плащат наем, за да останат другаде, защото резиденциите им бяха необитаеми и нямаше пари за ремонт.
Необходимостта да се свържат двата края дори доведе до отмяната тази година на годишния прием на Службата за външна дейност на ЕС в Общото събрание на ООН, което според дипломатите беше от решаващо значение за убеждаването на развиващите се страни да застанат на страната на ЕС по украинския въпрос.
Някои обаче продължиха да живеят над възможностите си.
Така, например, това лято напускащият поста главен дипломат на ЕС Жозеп Борел реши да организира неформална среща на ръководителите на външните министерства на ЕС в Брюксел, вместо, както беше първоначално планирано, да остави всичко на страната-председател Унгария. Поради това разходите за организиране на събитието паднаха на Службата за външна дейност на ЕС, а не на унгарското правителство.
Още тогава в Брюксел започнаха първите разговори, че скоро дипломатическата служба ще бъде принудена да вземе решение за още по-строги мерки за икономии, по-специално чрез закриване на редица чуждестранни мисии и създаване на регионални дипломатически центрове, отговарящи за няколко държави едновременно. Както един от неназованите дипломати признава пред Politico, дори е имало „странна идея“ да се създаде център в Индия, който в същото време да обслужва нейния основен геополитически враг Пакистан.
Всички тези намерения вече предизвикаха, ако не отхвърляне в дипломатическия корпус на ЕС, то поне опасения, че
Брюксел може да отслабне в региони като Латинска Америка и Африка,
„завой“, към който ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, насочва още през 2019 година. „Ако оставим малка делегация на места като Судан или Нигер, това ще изпрати грешен сигнал, особено когато имаме американска администрация, която изглежда по-малко заинтересована от външния свят“, каза неназован служител на ЕС пред Politico, имайки предвид предстоящото връщане на власт на Доналд Тръмп в Съединените щати. Друг събеседник на изданието предположи, че създалият се вакуум почти сигурно ще бъде запълнен от Русия или Китай, които през последните години много активно прокарват интересите си в Африка.
Окончателната стратегия за това как дипломацията на ЕС да преразпределя ресурсите ще бъде формализирана в началото на декември на преговори между Кая Калас, която встъпва в длъжност като ръководител на европейската дипломация на 1 декември, и други представители на Европейската комисия. Със сигурност пазарлъкът ще бъде труден, особено предвид факта, че еврокомисарите не си отказват нищо по отношение на разходите за пътни и представителни разходи.
(по материали от международния печат)
