Очаква се салдото по текущата сметка на платежния баланс да бъде отрицателно през целия прогнозен период (2024-2026 г.), като през 2024 г. дефицитът ще възлезе на 0.3% от БВП на страната, след което ще се увеличи до 1.3% от БВП през 2026 година. Това е записано в тримесечната макроикономическа прогноза на Българската народна банка, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.
Динамиката на потоците по текущата сметка през прогнозния период ще се определя главно от
нарастването на дефицита по търговския баланс поради очаквания по-висок растеж на вноса на стоки
спрямо този на износа и преобладаващо неблагоприятните условия на търговия в периода 2024-2026 г., посочват експертите на централната банка. Същевременно се очаква излишъкът по търговията с услуги да възлезе на 8.7% от БВП през 2024 година. И показателят да се стабилизира на сходни нива през 2025 г. и 2026 г. предвид достигнатото пълно възстановяване на посещенията от чужденци в страната спрямо нивата отпреди пандемията от COVID-19. От БНБ прогнозират дефицитът по статия „първичен доход, нето“ постепенно да се свие като процент от БВП спрямо 2023 г. в съответствие с очакваното понижение на лихвените проценти в еврозоната. През прогнозния период се очаква постепенно увеличаване на излишъка по капиталовата сметка като процент от БВП поради допусканото нарастване на входящите капиталови трансфери от ЕС, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост.
През 2024 г. експертите на БНБ очакват
растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.2 процента.
Основен положителен принос за този растеж ще имат частното потребление и изменението на запасите, докато приносът на публичните инвестиции и на нетния износ се очаква да е отрицателен. Прогнозираното увеличение на потребителските разходи през тази година се дължи най-вече на нарастването на заетостта и на заплатите в реално изражение, както и на по-високите социални трансфери към домакинствата. Растежът на реалния БВП се очаква постепенно да се ускори до 2.7% през 2025 г. и до 3.4% през 2026-а, Тази динамика ще се определя главно от заложения профил на инвестициите общо в икономиката и от прогнозираното по-съществено ускоряване на растежа на износа на стоки и услуги през 2026 година.
Същевременно
частното потребление ще продължи да има най-голям принос за нарастването на реалния БВП
през 2025 и 2026-а.
Годишната инфлация се очаква да възлезе на 1.9% в края на 2024 г. (спрямо 5% в края на 2023 г.), а средногодишната инфлация да се забави до 2.5% (спрямо 8.6% през 2023 г.), отбелязват от централната банка. Прогнозираното забавяне на инфлацията в края на 2024 г. отразява главно понижението на цената на петрола на международните пазари и поевтиняването на внасяните в страната промишлени стоки. Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се предвижда
групите на услугите и храните да продължат да имат най-висок положителен принос за общата инфлация
през периода 2024−2026 г., следвани от групата на стоките и услугите с административно определяни цени. Очакваме темпът на нарастване на ХИПЦ да се ускори до 2.5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2.4% в края на 2026 година.
