В края на миналата седмица колегите от специализирания сайт „Lex.bg“ разпространиха поредната блага вест. Неин „автор“ е Съдът на Европейския съюз, по-известен като Съда в Люксембург. А съдържанието на въпросната блага вест, макар да е 10-15 машинописни страници, може да бъде обобщено и със заглавието на публикацията: „МВР трябва да доказва, че събира само при абсолютна необходимост ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация“!
С други думи, досегашната безобразна практика на поголовни полицейски регистрации – за щяло, не щяло и по поръчка на платежоспособни дами и господа – е крайно време да влезе в полезрението поне на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. За когото би било полезно, освен чрез становища и концепции, да докаже принадлежността си към правосъдието и на практика. Примерно – като прати Инспектората на ВКП в Пето РПУ и в Софийска районна прокуратура, за да разнищят обективно и безпристрастно казуса с колегата Димитър Стоянов от BIRD.bg. А да – и в НАП също, белким го видим какъв точно служител е въпросният Павел Лисев и по силата на каква логика изпълнителният директор на НАП Румен Спецов се хвърли да го защитава като опълченец на Шипка…
Припомняме накратко основните моменти от втората част на сагата, нашумяла в публичното пространство под името менте „Журналистът Димитър Стоянов бие и плаши с пищов служител на НАП. Публикацията ни се появи на 22 ноември под заглавието „В делото срещу Димитър Стоянов от BIRD.bg всичко е менте – и разследването на Пето РПУ, и наблюдението на СРП, и контролът на СРС“:
На 29 април главен разследващ полицай К. Войташ с изрична депеша до Началника на Пето РПУ – комисар Пламен Максимов, иска от него съдействие за извършване на полицейска регистрация на обвиняемия Димитър Стоянов.
Основанието е чл. 11, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, в сила от 17 ноември 2014 г. и неремонтирана от 28 юли 2015 година. Тоест – толкоз овехтяла и неактуална, че спокойно може да бъде изхвърлена от употреба още утре.
Съвсем логично, Димитър Стоянов
категорично отказва да бъде подложен доброволно на процедурата
и удостоверява това свое нежелание с изрична декларация за отказ.
На 10 май началникът на Пето РПУ – комисар Пламен Максимов, пуска до Софийския районен съд (СРС) “Искане за изготвяне на разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация”.
На 14 май “ресорният” съдия – Феня Стоянова, разрешава принудителната регистрация на Димитър Стоянов с абсурдния аргумент, че отказът му „възпрепятства полицейските органи при провеждане на процесуално-следствените действия по разкриването на престъплението, за което на лицето (колегата Стоянов – бел. ред.) е повдигнато обвинение“. Нищо, че според ВСС владее и българската, и европейската съдебна практика.
И тук стигаме до първата… узаконена гавра с правата на човека. Според чл. 69 от Закона за МВР (ЗМВР), съчинен, приет и влязъл в сила по време на двойната коалиция – БСП-ДПС и правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014 г.):
– органите на досъдебното производство са длъжни да извършват полицейски регистрации;
– за извършване на полицейската регистрация, съгласие на лицето (т.е. човекът с повдигнатото обвинение) не се изисква;
– лицата (т.е. обвиняемите) са длъжни да не пречат на полицейските органи при извършване на полицейска регистрация;
– при отказ на лицата (т.е. обвиняемите), полицейската регистрация се извършва принудително – с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
Както се вижда и с невъоръжено око, тук думите съд и съдия се срещат точно два пъти, но в едно изречение. И то по начин, който
елиминира тотално разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
засягащи „неща“ като категорични доказателства, вътрешно убеждение, право на защита, право на обжалване пред второинстанционен съд и т.н.
Според авторите и идеолозите на този проектозакон, оттук нататък каквото каже разследващия полицай и неговия началник, това трябва да се случва. Без право на мрънкане, протест или коментари. Също като в армейски устав – ние (полицията) иска – вие (обвиняемият и съда) слушате и изпълнявате!
От тогава до ден днешен въпросният чл. 69 претърпява само един единствен „ремонт“ – става чл. 68 и… толкоз. Нищо, че на 27 април 2016 г. на бял свят се появява „Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета“.
Абсолютно нищо не се случва и след
първото решение на Съда на Европейския съюз на 26 януари 2023 г.,
взето в отговор на преюдициалното запитване на съдия Иво Хинов от несъществуващия вече Специализиран наказателен съд, отправено до Люксембург през 2021 година.
Ключовите въпроси на съдия Хинов са два (преразказваме ги на общодостъпен български език):
– Редно ли е органите на МВР поголовно да изземват на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация?
– Нормално ли е съдът да няма право на реален контрол, когато трябва да разпореди принудителна полицейска регистрация?
По първия и най-важен въпрос на съдия Хинов,
отговорът на Съда на Европейския съюз (СЕС) е категорично „Не!“
Според люксембургските магистрати, „Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже – от една страна – че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и – от друга страна – че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“.
Нали се сещате в нашия случай какво означава това? Най-малко едно „нещо – разследващият полицай е длъжен да докаже (поне пред своя началник), че
няма как досъдебното производство срещу Димитър Стоянов да бъде приключено,
а той да бъде изправен на подсъдимата скамейка, без да му е направена полицейска регистрация.
Нещо, което е пълен абсурд. Узаконен само по една причина – управляващите (които и да са те) и техните задкулисни спонсори да разчистват безнаказано сметките си както с неудобните журналисти, така и с политическите си опоненти.
Колкото до отговора на втория въпрос, съдиите в Люксембург се измъкват… леко йезуитски от отговорност. Ето как:
„Директива 2016/680 и Хартата допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни…“
Е, в нормалните държави членки на Европейския съюз, подобен отговор не би предизвикал никакви размисли и страсти. В милата ни татковина обаче ситуацията няма нищо общо с нормалната. Най-малкото, защото последното пожелание на СЕС – че
националното ни право гарантира ефективен последващ съдебен контрол
върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни, си е просто… предположение, което няма нищо общо с реалната действителност.
Стига с лиричните отклонения.
Не знам дали стана вече дума, но Димитър Стоянов светкавично обжалва… необжалваемото определение на съдия Феня Стоянова, след което тя прави фундаментална грешка и
проваля активното мероприятие (т.е. „мократа поръчка“) срещу колегата от BIRD.bg.
Казано накратко, още веднъж тя действа светкавично и по команда. Първият път го знаем – задоволява щенията на разследващия полицай и неговия началник в рамките на един работен ден. Откъдето и да я погледне човек, това е бързина, която няма равна на света.
Е, до 9 юли 2024 г., когато в Софийският районен съд постъпва жалба от Димитър Стоянов – с входящ № 22329 и още същия ден… съдия Феня Стоянова, в закрито заседание, издава разпореждане, според което: връща жалбата на колегата от BIRD.bg, защото предишното ѝ определение – за разрешаване на принудителната полицейска регистрация – не подлежи ни на жалба, ни на протест.
И отбелязва забележителния си автогол… с едно изречение (ограденото в червено): „Разпореждането за връщане на жалба… подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок“.
Съвсем естествено, Димитър Стоянов атакува въпросното разпореждане пред Софийския градски съд (СГС). Въззизвната му жалба е заведена в деловодството с вх. № 83304/24. 07. 2024 г., а определението става известно на… 26 септември. Също много чевръсто, но не толкова, колкото се движат нещата на първа инстанция.
Защо това се случва и по какви причини е тема на друг разговор. В случая е важно, че тричленката на СГС в състав Иван Коев – председател, и членове – Вилислава Ангелова и Тони Гетов, не само съсипват в интелектуално отношение колежката си от СРС Феня Стоянова, т. нар. органи на МВР и „господаря на досъдебното производство!“, ами…
„препоръчват“ на колегите си от СЕС какво да напишат в решението си от онзи ден – 28 ноември.
За съжаление определението на СГС-тричленката е в обем от девет страници и няма как да бъде публикувано цялото. Макар да си заслужава…
Линк към него в Единния портал за електронно правосъдие също не можем да ви предоставим, защото… т. нар. отворена и открита съдебна власт не предоставя подобни опции, освен ако човек предварително не си е купил електронен подпис. И нещата са толкоз строго съблюдавани, сякаш ВСС получава по 10-15% комисионна от всяка продадена флашка (е-подписът е точно флашка, не се заблуждавайте).
Въпреки всички обективни пречки и прегради, „БАНКЕРЪ“ разполага с въпросното определение и с най-голямо удоволствие ви предлага два цитата. Които не говорят за нищо друго, освен за… все по-належащото задължение на и. ф. главния прокурор Борислав Сарафов
да прати ВКП-инспектората в Софийската районна прокуратура и Пето РПУ-София.
Е и за още нещо де – в най-скоро време Народното събрание да си събере акъла и да ревизира всички законодателни и конституционни промени, инспирирани от Христо Иванов, т.е. от 2014 г. насам. Включително и тотална отмяна на т. нар. Актуализирана стратегия за продължаване на съдебната реформа.
Та, на ключовите сегменти в Определението на СГС:
„… От участие в процеса е лишена и друга страна, а именно държавното обвинение, като се отчита, че именно прокурорът е dominus litis (т.е. господар на досъдебното производство – бел. ред.), съглесно разпоредбите на чл. 46, ал.2, т. 1 от НПК и именно прокурорът е този, който води разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното и своевременно провеждане на досъдебното производство. В тази връзка – видно и от материалите по делото – двете страни в процеса не са участвали по никакъв начин в същия, въпреки че този процес касае пряко обвиняемия , а прокуратурата би следвало да е господар на този процес.“
„… Следва да се отбележи, че първоинстанционния съд не само, че не е осигурил право на защита на обвиняемото лице, но е постановил акта си без да се запознае с цялото досъдебно производство с оглед извършване на преценка по същество…“
Наистина няма как да ви предоставим 9-те страници на Софийския градски съд. Ама ще помислим по въпроса и един ден – като нищо ще се сетите за тази публикация, ще си я намерите и… хоп – работата вече ще е станала.
Засега важното е, че
тричленката на СГС не само отменя разпореждането на съдия Феня Стоянов,
с което тя връща жалбата на Димитър Стоянов, ами ревизира и определението, с което тя разрешава принудителната полицейска регистрация.
Ама и това не е всичко, защото на последната страница пише – и то черно на бяло – следното:
– ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ от 09. 07. 2024г. на Софийски районен съд за връщане на частната жалба срещу Определение от 14. 05. 2024г. на Софийски районен съд, НО, 6 състав по чнд № 6656/2024г., с което съдът е разрешил принудително извършване на полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК проби, съгласно чл. 68, ал. З, т .2 и т. З от ЗМВР на Димитър Костадинов Стоянов по досъдебно производство ЗМ № 899/2024 г. по описа на 05 РУ – СДВР , пр. пр. № 16175/2024 г. на СРП.
– ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14. 05. 2024г. на Софийски районен съд, НО, 6 състав по чнд № 6656/2024г„ с което съдът е разрешил принудително извършване на полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК проби, съгласно чл. 68, ал. З, т. 2 и т. З от ЗМВР на Димитър Костадинов Стоянов по досъдебно производство ЗМ № 899/2024г. по описа на 05 РУ – СДВР , пр.пр. № 16175/2024г. на СРП.
– ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането на Началника на 05 РУ – СДВР за издаване на разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация включваща дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК проби, съгласно чл. 68, ал. З, т. 2 и т. З от ЗМВР на Димитър Костадинов Стоянов по досъдебно производство ЗМ № 899/2024Г. по описа на 05 РУ – СДВР , пр. пр. № 16175/2024Г. на СРП.
Нещо повече по въпроса? Ами да – кога и дали и.ф главният прокурор Борислав Сарафов ще тегли чертата – в името на собственото си светло бъдеще, естествено – и ще прати подчинените си от ВКП-инспектората да разнищят този случай? Ако му стиска, естествено…
Сагата продължава. А милата ни татковина се движи – бавно, но сигурно – към следващата си присъда в Страсбург. Темата за регресните искове е също толкова тегава – някъде от около 2003-2004 г., но и по този въпрос народното ни представителство нищо не прави. Ясно защо – прекрасно е, когато за личните ти и корпоративните интереси на партията ти плаща държавата. Тоест – и опозицията…
