Френските законодатели ще гласуват на 4 декември вечерта в подкера или против кабинета на Мишел Барние, задълбочавайки политическата криза във второто по големина стопанство на еврозоната. Ако противниците на Барние надделеят, това ще е първото френско правителство за последните повече от 60 години (от основаването на Петата република през 1958-а), отстранено от власт след вот на недоверие, при това точно когато страната се бори да ограничи огромния бюджетен дефицит.
Разискванията в Националното събрание трябва да започнат в 16 ч френско време, а гласуването ще се проведе около три часа по-късно, информира официален представител на парламента. Френският президент Еманюел Макрон, който е на държавно посещение в Саудитска Арабия, трябва да се върне у дома на 4 декември.
Евентуален колапс на правителството ще отвори дупка в сърцето на Европа, където и Германия е в предизборна ситуация седмици преди новия президент на Съединените щати Доналд Тръмп да се върне в Белия дом.
След подгрявано от седмици напрежение, политическата криза се стовари когато Барние, който е премиер от едва три месеца, обяви, че ще се възползва от заложената в Конституцията на страната възможност да прокара през парламента частта за социалното осигуряване в бюджета без вота на депутатите след като не успя да получи подкрепата на крайнодясната партия на Марин Льо Пен „Национален сбор“. Антуражът на Барние и лагерът на Льо Пен се обвиняват взаимно за провалените преговори и всяка от страните твърди, че е направила всичко възможно, за да се стигне до сделка за орязване на разходите за обезщетения и е била готова за диалог.
„Коригирането на бюджета за нас е единствената възможност по конституция да защитим французите“, каза Льо Пен на репортерите когато пристигна в парламента на 3 декември.
Вотът на недоверие, който ще внесът левите депутати и крайнодесните им колеги имат достатъчно гласове, за да съборят Барние, а Льо Пен потвърди, че партията й ще гласува в полза на предложението на левия алианс.
Министърът на финансите Антоан Арман коментира за France 2 TV, че политиците са отговорни „да не хвърлят страната в несигурност“. Неговият проектобюджет за 2025-а цели да ореже фискалния дефицит, който ще надхвърли 6% от БВП през тази година. Това ще се случи чрез данъчни увеличения в размер на 40 млрд. евро и орязване на разходите за 20 млрд. евро. Бюджетният недостиг трябва да падне до 5% от БВП през идната година, а рейтинговите агенции държат под око напредъка по този показател.
Ако вотът на недоверие мине, Барние ще трябва да връчи оставката си на Макрон, но той може да го помоли да остане като служебен премиер докато търси негов заместник, а това може да се случи едва през идната година.
Що се отнася до бюджета, ако парламентът не го приеме до 20 декември, служебният кабинет има право да предложи специално извънредно законодателство, което да удължи действието на тазгодишните тавани на разходиге и данъчните разпоредби. А това ще означава, че мерките за икономии, планирани от Барние, ще пропаднат.
Бъркотията крие рискове и за Льо Пен, която от години се опитва да убеди електората, че може да предложи стабилност. Проучване на обществените нагласи, осъществено от Ipsos през ноември, показва, че мнозинството французи не вярват на политиците, а „Национален сбор“ получава малко по-голямо одобрение от другите партии, но избирателите все пак не са доволни от начина, по който крайнодесните се държат в парламента. Около 50% от участниците в анкетата са споделили, че „Национален сбор“ е опасна за демокрацията, въпреки че този резултат е с 11% по-добър отколкото през 2020 година.
Изследване на Odoxa показва, че 59% от гласувалите за „Национален сбор“ предпочитат сегашният председател на партията Жордан Бардела пред Льо Пен, която очаква присъда по процеса за злоупотреби със средства на Европейския съюз. Ако бъде призната за виновна, това би й забранило да заема държавни длъжности в продължение на пет години. Льо Пен отрича да е нарушила правилата.
Във френската конституция не е предвиден краен срок, в който Макрон трябва да избере нов премиер. Президентът пък не може да насрочи предсрочни избори до лятото на 2025-а – година след като насрочи извънредния вот на 30 юни.
Левите призовават Макрон, който спечели втори президентски мандат през 202-а, да подаде оставка, защото той не може да бъде отстранен от власт. Следващите редовни президентски избори са през 2027-а и Льо Пен има в момента най-голяма подкрепа.
