Едно погрешно решение може да потвърди старата българска поговорка „Вместо да му извадят очите, му изписаха веждите“. Балотажът на президентските избори в Румъния трябваше да се проведе в неделя (8 декември) и на него да премерят сили крайнодесният проруски кандидат Калин Джорджеску и центристката кандидатка Елена Ласкони. Вотът обаче не се случи, защото миналия четвъртък Конституционният съд, който уж вече беше потвърдил резултатите от първия тур на 24 ноември, ги анулира и върна процедурата от начало. И двамата кандидати осъдиха това решение, а доста румънци останаха с неприятното усещане, че се случва нещо много нередно.
Причината, поради която съдът отмени резултатите от първия тур на изборите, са разсекретени документи от Върховния съвет за национална отбрана на Румъния, според които кампанията на Джорджеску е резултат от дирижирана извън страната манипулация. Според тези документи, кампанията на крайнодесния кандидат е била плод на координирани действия от 35 различни държави. Също така е установено, че
над 100 инфлуенсъри са получавали заплащане, за да агитират за Джорджеску в ТikTok.
Преди решението на Конституционния съд Държавният департамент на Съединените щати изрази загриженост за изборния процес в Румъния.
„Трудно постигнатият напредък на Румъния в обвързването ѝ с трансатлантическата общност не може да бъде поставян под въпрос от чуждестранни участници, които се опитват да отклонят външната политика на Румъния от западните ѝ съюзи“, заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър, визирайки информациите за руска намеса в изборния процес.
Доста европейски политици също бяха шокирани от победата на Джорджеску на първия тур. Опасенията им, че той иска да отклони Румъния от ЕС и НАТО се оказаха по-трайни от многократните му „клетви“, че няма никакви такива намерения.
Френският президент Еманюел Макрон, например, изрази подкрепата си за кандидатката за президент на “Съюза за спасение на Румъния” Елена Ласкони. Вярно е, че той има право на лично предпочитание, но съвсем друг е въпроса
дали откритата му агитация не е намеса в изборния процес на чужда държава?
Самият Джорджеску коментира решението на съда като формализиран държавен преврат и атака срещу демокрацията.
Неговата опонентка Елена Ласкони пък
изпрати писмо до новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп,
в което изразява разочарование от решението на КС да анулира резултатите от първия тур на президентския вот.
„… Сега Румъния е по-крехка от всякога и е застрашена както отвън, така и отвътре. Румънският конституционен съд не отстрани руската опасност. Румънските институции все още трябва да отговорят на дълъг списък с въпроси. Русия все още си играе с Румъния и това е причината, поради която няма да напусна тази битка. Не се боря за себе си. Борбата е за всички румънци и за страната, която обичат”, пише Елена Ласкони.“Сега Румъния е по-крехка от всякога и е застрашена както отвън, така и отвътре. Румънският конституционен съд не отстрани руската опасност. Румънските институции все още трябва да отговорят на дълъг списък с въпроси. Русия все още си играе с Румъния и това е причината, поради която няма да напусна тази битка. Не се боря за себе си. Борбата е за всички румънци и за страната, която обичат”, пише Елена Ласкони.
Не може да се отрече, че
предизборната реторика на Калин Джорджеску беше крайна и неприемлива
за европейските институции.
Сред основните му предизборни обещания е да върне “суверенитета” на Румъния. Той иска да прекрати това, което нарича “подчинение” на страната на ЕС и НАТО, както и да спре подкрепата за Украйна. Джорджеску освен това критикуваше разполагането на противоракетни системи на НАТО в Румъния.
Въпреки това, преброяването на бюлетините от първия тур на президентските избори, извършено повторно доказа, че Джорджеску е първи с над 2 милиона гласа подкрепа. Именно затова съдът обяви с решение легитимността на изборите от първия тур.
След това дойдоха и социологическите проучвания, които му отредиха 60% и сигурна победа. По тази причина решението на съда изглежда безпринципно, защото
смисълът на изборите не е да победи кандидатът на Брюксел и Вашингтон,
а онзи, когото предпочитат самите румънци.
В този ред на мисли, едва ли двата милиона избиратели, гласували за Джурджеску, са врагове на ЕС и НАТО и са заклети фенове на Путин. По-скоро хората, както и в България, са разочаровани от основните партии и вотът им е протестен. Затова замитането на разочарованието на избирателите под килима не е решение на проблема, а води до изострянето му.
Нищо чудно това решение, което не е особено принципно, да привлече още повече гласове за Джоржеску, защото
статуквото потъпка демокрацията и е на път да отчужди още повече хората от себе си.
Който не вярва – да види изборния триумф на крайнолевите и крайнодесните в много държави членки на ЕС. Най-очевидни примери за това са бастионите на европеизма – Германия и Франция.
Така че докато се правим, че не забелязваме симптомите и – вместо разумни и рационални алтернативи – предлагаме санитарни кордони, радикалните партии ще стават още по-силни, а демокрацията – все по-слаба.
