До 5 декември 2024 г. бе срокът, в който всички заинтересовани страни можеха да дадат мнението си за предложения на обществено обсъждане Закон за водоснабдяването и канализацията. Според Националния план за възстановяване и устойчивост, приет с решение № 203 на Министерския съвет от 2022 г. България поема ангажимент да продължи реформата във водния сектор, а по-конкретно да приеме Закон за водоснабдяването и канализацията.
В действителност отрасълът водоснабдяване и канализация (ВиК) у нас се регулира според текстовете не на един, а на няколко закона – Закон за водите (ЗВ), Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), включително и от уредбата, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и още няколко други закони.
Отделно, на подзаконово ниво има действащи множество нормативни актове, които са издадени във връзка с прилагането на по-горе изброените закони.
Не на последно място от началото на 2005 г. е в сила Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, приета с Решение на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 96 от 2012 г.), има и отраслова Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение № 269 на Министерския съвет от 2014 година.
Не трябва да се пренебрегват и актуални законови решения, в това число Законът за публичните предприятия, с който се въвеждат нови стандарти за управление на публичните предприятия въз основа на добрите практики и международния опит в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на публичните предприятия, който е приложим и към публичните предприятия – ВиК оператори.
Идеята на проекта за Закон за водоснабдяването и канализацията е на едно място да се събере цялата уредба, регламентираща дейностите в отрасъл водоснабдяване и канализация у нас. Намерението не е от вчера – а още от 2020 година. Затова и настоящият проект на Закон за водоснабдяването и канализацията се базира на вариант, изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в него са запазени поставените цели във версията му от 2020 година.
По-конкретно с новия закон регулирането на ВиК услугите ще бъде отделено като самостоятелен субект; ще се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги; ще бъде регламентирана ролята на Българския ВиК холдинг; ще се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; ще се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.
В новия закон ще се уточнят механизмите за определяне на тарифите, така че да се гарантира разходно ориентирано ценообразуване за ползването на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите.
Важен елемент в закона ще е въвеждането на еднакви условия за цялата държава по отношение на критериите за качество и ефективност на услугите, които трябва да бъдат изпълнени от ВиК операторите в определените в закона срокове.
В закона ще бъдат определени и функциите, и отговорностите на независимия регулатор, който ще следи за качеството на водоснабдителните и канализационните услуги.
В мотивите към законопроекта е уточнено, че при неговото изготвяне са взети предвид всички коментари и становища, постъпили при обществените обсъждания през 2022 г., 2023 г. и в периода юни – юли 2024 година. Включени са и коментарите, получени от Европейската комисия по отношение на изпълнение на изискванията към законопроекта, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Уредбата на законопроекта е систематизирана в тринадесет глави, в част от които са предвидени раздели с цел обособяване и по-добра организация на материята.
Законопроектът предвижда обединяването на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области за повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор.
За целите на управлението, планирането, изграждането, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услуги, територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области съобразно административно-териториалното устройство на страната.
В първия раздел са систематизирани органите, определящи и провеждащи държавната и общинската политика на управление – министърът на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, общинските съвети и кметовете на общини.
Регламентирани са правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 10б, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), както и в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в търговските дружества – ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, в търговските дружества – ВиК оператори, с държавно участие в капитала и в качеството му на едноличен собственик на капитала на юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата.
В една от главите (трета) „Водоснабдителни и канализационни системи“ се уреждат собствеността, обхватът и управлението, както и законовите правила за планирането и изграждането на ВиК системите.
Уредено е правото на собственост върху ВиК активите, като изрично са посочени обектите на публичната и частната държавна собственост, публичната и частната общинска собственост и частната собственост на физически и юридически лица.
При определянето на обектите на правото на собственост е използван като водещ критерий предназначението им – за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение (за територията на повече от една община) или за задоволяване на обществени потребности от местно значение (за територията само на една община).
В глава трета са включени и предложения за законово разрешаване на проблемите, свързани с изграждането на улични водопроводни и канализационни мрежи за водоснабдяването на промишлени, курортни и вилни зони на населените места, както и в границите на селищни образувания.
В глава четвърта „Водоснабдителни и канализационни услуги“ се съдържа основната уредба на ВиК дейностите, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.
В глава четвърта в отделен раздел се регламентира упражняването правата на държавата във ВиК операторите с държавно участие в капитала от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, седноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Предвидено е възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на публичната ВиК инфраструктура и предоставянето на ВиК услугите от ВиК оператори да се извършва по реда на специалния закон чрез сключване на договори между публичните собственици чрез асоциацията по ВиК и ВиК оператора.
Изискванията за сключването, съдържанието, измененията и прекратяването на договорите с ВиК операторите, определянето на максимално допустим законов срок за тяхното действие и свързаните с това правила са обособени в отделен раздел. Що се отнася до срока на сега действащите договори е предвидена възможност за удължаване на срока им.
В глава пета „Регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги“ е предвидено регулаторната дейност на ВиК услугите по новия закон да продължи да се осъществява от КЕВР като единен мултиотраслов регулаторен орган, който функционира в отделни и независими специализирани състави за съответния отрасъл – състав „Енергетика“ и състав „ВиК“.
В закона са уредени специфичните правомощия на КЕВР при осъществяване на регулаторната дейност, която освен регулиране качеството на ВиК услугите, следва да одобрява бизнес плановете на ВиК операторите и да утвърждава цените им. Регламентирани са принципите при осъществяване на тази дейност, както и изискванията за публичност и прозрачност на процедурите.
По отношение на структурата, статута, финансирането, изискванията към членовете на КЕВР, провеждането на заседания и др. общи за регулаторната дейност на КЕВР въпроси остава приложима уредбата по Закона за енергетиката (ЗЕ).
С тази глава в отделни раздели се определя редът, по който ще се осъществява регулирането на качеството на ВиК услугите и регулирането на цените им. Конкретно по отношение на качеството са определени единни условия и изисквания за качеството на ВиК услугите, чрез основни показатели за качество и ефективност, групирани по видове услуги.
Редът за отчитане и контрол на показателите за качество се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. В раздела за качеството е нормативно залегнало и изискването за разработване от страна на ВиК операторите на бизнес планове за срок от 5 години, които регулаторният орган следва да одобрява.
В бизнес плановете си ВиК операторите следва да оценят и анализират риска, като по отношение на водоснабдителните системи тази оценка въвежда на законово ниво изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека.
В рамките на раздела за регулиране на цените на ВиК услугите се посочват основните методи, по които ще се осъществява регулирането на цените – „Норма на възвръщаемост на капитала“ („разходи плюс“) или „Горна граница на цени“ или „Горна граница на приходи“.
Предвидена е двукомпонентна структура на цените, която включва цена за достъп до услугите по видове и цена на услугите по видове. Регламентирано е КЕВР да определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област, както и целева норма на възвращаемост.
По отношение на ценообразуването следва да бъде спазен принципът на единна цена на услугите по видове услуги на обособена територия, като правилата за формирането на цените, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
В последния раздел на глава пета – „Общи условия за предоставяне на ВиК услугите на потребителите“, са посочени законовите изисквания към общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и обхвата на задължителното им съдържание, включително организацията на административното обслужване на потребителите. В законопроекта е предвидено общите условия да се разработват от ВиК операторите и да се одобряват от комисията, условията и редът за което се регламентират в наредбата, издадена от КЕВР.
В глава шеста „Контрол“ са разписани контролните правомощия на регулаторния орган, на асоциациите по ВиК, както и изискването ВиК операторите да упражняват постоянен вътрешен контрол върху изпълнението на бизнес плановете си.
Глава седма „Финансиране“ урежда въпросите за финансирането на отрасъл ВиК, като основни възможности за това, извън финансирането през цените на ВиК услугите, са средства от държавния бюджет, общинските бюджети, от публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и средства от Европейските фондове и програми.
В глава осма „Информационни системи за ВиК услуги и ВиК инфраструктура“ е уредбата на единната информационна система за ВиК услугите и на регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите, които целят осигуряването на публичност и прозрачност при осъществяване на дейността по предоставяне на ВиК услуги. За тяхното създаване и поддържане отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Специализираната информационната система за ВиК инфраструктурата е част от информационната система по чл. 176, ал. 1, т.2 от Закона за водите.
Глава девета „Намаляване на общите загуби на вода“ въвежда в законодателството изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 Декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, за подобряване на контрола на течовете и планиране и изпълнение на мерки за намаляването им, като регламентира задълженията на ВиК операторите, комисията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Глава десета „Индивидуални и други подходящи системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ въвежда в законодателството възможността за използване на индивидуални системи, съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистване на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.05.1991 г.), като алтернативно решение на централизираните системи за събиране на отпадъчните води.
В глава единадесета „Защита на водоснабдителната и канализационната инфраструктура при бедствия. Управление на водоснабдителните и канализационните системи в условията на промени в климата“ се регламентират различен тип превантивни действия в случай на необходимост и бедствено положение.
В глава дванадесета „Отговорност на потребителите и ред за решаване на спорове“ са регламентирани задълженията на потребителите за заплащане на предоставените им ВиК услуги, за опазване на ВиК системите, както и редът за решаване на спорове.
Глава тринадесета „Административнонаказателна отговорност“ извежда процедурите за осъществяване на административнонаказателна отговорност.
В допълнителните разпоредби на законопроекта са предложени легални дефиниции на понятията, ползвани в него, с цел осигуряване на неговото правилно разбиране, тълкуване и прилагане.
Предложени са необходимите изменения в Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за управление на етажната собственост, Закона за горите, Закона за енергетиката и още няколко други закона. Добрата новина е и че в проекта за закон не се предвижда приемането на правилник за прилагането му.
Предложеният нов закон за ВиК няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет.
Оттук нататък предстои и последните мнения и становища по него да бъдат взети предвид, след което той трябва да бъде внесен в 51-ото Народно събрание и да премине през разглеждане и приемане в различните ресорни комисии и в пленарната зала.
