Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвените проценти на еврозоната за четвърти път от юни насам, за да помогне на линеещата икономика на блока на еврото. Както прогнозираха почти всички икономисти, редукцията е с по 25 базови пункта за всеки от трите ключови лихвени проценти. Единствено “Джей Пи Моргън Чейз” очакваше понижение с 0.5% с мотив, че последните данни сочат по-слаб растеж и по-ниска инфлация.
Управителният съвет на ЕЦБ реши на редовното си съвещание на 12 декември, базовата депозитна лихва да слезе до 3% – най-ниската й стойност от март 2023-а насам – от 4% през юни. Европейските централни банкери предупреждават, че БВП на еврозоната ще се увеличи с едва 1.1% през 2025-а – под септемврийската оценка за 1.3% ръст. През 2026-а растежът се предвижда да бъде 1.4%, а през 2027-а – 1.3 процента.
В официалното си изявление след края на съвещанието на управителния съвет паричните стратези са се отказали от агресивната си готовност да “оставят лихвените проценти рестриктивни толкова дълго колкото е необходимо”, за да свалят инфлацията до целевите 2% годишно. И вместо това подчертават, че “ефектът от тази затягаща парична политика … постепенно ще избледнее с течение на времето”.
Няма универсална дефиниция на “рестриктивна лихва”, като икономистите по правило определят неутралния диапазон, в който тя нито стимулира нито възпира растежа, между 2 и 2.5 процента. Освен депозитната, европейските централни банкери понижиха основната си едноседмична кредитна лихва ная 3.15%, а еднодневната – на 3.40 процента. Тези лихвени стойности почти не се използваха през последните години, защото ЕЦБ снабдяваше банковата система на еврозоната с повече резерви чрез масирани покупки на облигации и дългосрочни заеми.
