Доходността на 10-годишните френски правителствени облигации се изкачи до 3.07% в утрото на 16 декември, разширявайки до 81 базови пункта премията спрямо базовите за еврозоната германски дългови книжа със същата срочност. Френските облигации и акции поевтиняха след като „Мудис рейтингс“ понижи кредитната оценка на Франция, увеличавайки натиска върху управляващите и върху новия премиер на страната Франсоа Байру да „сключи примирие“ с крайнодесния лидер Марин Льо Пен, чиято партия подкрепи вота на недоверие срещу предшественика му Мишел Барние заради спор за бюджета.
В необявена, непланирана промяна в късните часове на 13 декември „Мудис“ понижи кредитната си оценка за второто по големина стопанство на блока на еврото до „Аа3“ от „Аа2“ – три степени под максималния инвестиционен рейтинг, посочвайки опасения за публичните финанси на Франция. Петата република беше „преоценена“ до същите равнища от другите две агенции от „Голямата тройка“ – „Фитч“ и „Стандард енд Пуърс“.
Решението „отразява нашето мнение, че публичните финанси на страната ще бъдат отслабени чувствително през идните години“, посочи в официално изявление „Мудис“. И допълни, че „в момента има много малка вероятност следващото правителсто да успее да намали размера на фискалните дефицити след 2025-а“.
„Инвеститорите във френски правителстквени облигации са по правило стабилен източник на финансиране, но с тези понижения на кредитния рейтинг това може да се промени“, посочва Петер Сьоренсен – главен анализатор в „Данске банк“. Той прогнозира, че френско-германският диференциал ще се разшири до 100 базови пункта до края на януари.
Намалението на рейтинга идва след продължило с месеци политическо напрежение, изпратило френските кредитни разходи по-нагоре в сравнение с партньорите. Президентът Еманюел Макрон назначи на 13 декември Франсоа Байру за четвъртия от началото на 2024-а министър председател. Той наследи дълбоко разделено Национално събрание, което нееднократно отхвърли предложените фискални реформи.
Предшественикът му Барние баша отстранен на 4 декември след внесен от левите партии вот на недоверие, който беше подкрепен от политическата сила „Национален сбор“ на Льо Пен в знак на протест срещу плановете му да свие бюджетния дефицит. Франция отдавна е в нарушение на правилата на Европейския дъюз, които изискват дългът на страните членки да е под 60% от БВП, а бюджетният недостиг – под 3 процента.
Байру провежда среща с Льо Пен на 16 декември, търсейки допирни точки в хода на комплектоването на нов кабинет, които да прокарат бюджет 2025-а през парламента. Лидерката на „Национален сбор“ изрази желание да работи със следващото правителство колкото дълго е необходимо при по-малко агресивен подход към редуцирането на дефицита.
„Съществува риск от трайно увеличение на финансовите разходи, което ще затрудни допълнително достъпа до дълга“, предупреждава „Мудис“. И допълва, че „това може да създаде отрицателна обратна връзка между по-високите дефицити, по-голямото дългово бреме и по-високите финансови разходи на фона на значителните годишни нужди от заеми“.
