На 17 декември 2024 г. в Съединените щати членовете на Избирателната колегия ще се съберат в столиците на щатите на нацията, за да гласуват за кандидатите за президент и вицепрезидент. В Съединените щати има косвена двустепенна изборна процедура – първо гражданите гласуват за избиратели, след това избират държавния глава. Победител е този, който успее да събере повече електорални гласове, а не директно от избирателите.
Гласуване на членове на Избирателната колегия
На изборите, провеждани в Съединените щати през ноември на всяка високосна година, гражданите гласуват за списъка с членовете на Избирателната колегия на партията, чийто кандидат искат да видят като президент на страната. Такива партийни списъци се изготвят във всеки щат – кандидатите се избират или от партийни конвенции, или от местно партийно ръководство. Членове на колегията най-често стават общественици, бивши политици, известни личности, близки до кандидатите за президент. Членовете на Конгреса и държавни служители не могат да бъдат избирани в колегията.
Всеки щат избира толкова членове на колегията, колкото представители има в Конгреса – в Конгреса има 535 души (100 сенатори и 435 конгресмени). Окръг Колумбия (столицата на Вашингтон), който не е представен в Конгреса, има трима такива члена (според 23-та поправка на конституцията, приета през 1961 г.). Така в Избирателната колегия влизат 538 души. По правило това са представители на една от двете основни партии в САЩ – Демократическа или Републиканска.
Гласуване в Избирателната колегия
Избирателната колегия се събира на 41-ия ден след народния вот и няма свикване на общо събрание на тези членове – процедурата по гласуване се провежда в столиците на щатите, от които се избират те.
Тезе членове гласуват отделно за кандидати за президент и вицепрезидент. За да бъдат избрани, кандидатите трябва да получат абсолютно мнозинство, тоест най-малко 270 гласа. Протоколите за резултатите от гласуването се изпращат в Конгреса на САЩ, през януари гласовете се преброяват на съвместно заседание на двете камари, а официалните резултати се обявяват от настоящия вицепрезидент на САЩ.
Ако нито един от кандидатите не успее да събере необходимия брой гласове, президентските избори се прехвърлят в Камарата на представителите (тази процедура е използвана само два пъти – през 1800 г. и 1824 г.), а изборите за вицепрезидент се прехвърлят в Сената (това се случи през 1836 г.).
„Победителят взема всичко“ и „фалшивите“ избиратели
Повечето щати имат традиция победителят да вземе всичко. Според него всички щатски избиратели трябва да гласуват за кандидата, получил най-много гласове в техния щат. Единствените изключения са щатите Мейн и Небраска, където някои членове на колегията гласуват за лицето, което получава най-много гласове в щата като цяло, а други гласуват според резултатите в избирателните райони.
В историята на САЩ е имало случаи, когато някои избиратели са подкрепяли кандидат, който не е бил подкрепен от мнозинството от жителите на техния щат (наричат се „неверни“ избиратели, faithless electors). Последният подобен случай беше регистриран през 2016 г., когато 10 избиратели се противопоставиха на волята на мнозинството от избирателите в своите щати. „Нечестните“ избиратели обаче така и не успяха да променят резултатите от вота.
В момента 38 щата и окръг Колумбия имат закони, изискващи избирателите да следват резултатите от гласуването. През 2020 г. Върховният съд на страната потвърди правото на щатските правителства да глобяват такива „нечестни“ избиратели и да обезсилват гласовете им.
По същество електоралният вот е формалност, тъй като победителят става известен през ноември.
Критика
Американската избирателна система често е критикувана като недемократична, остаряла и неотразяваща истинските желания на избирателите, тъй като насърчава запазването на установената двупартийна система и не дава шанс на представители на други партии и независими кандидати. Освен това при такава система, за да станеш победител, е достатъчно да получиш относително, а не абсолютно мнозинство от гласовете на гласовете и поради принципа „победителят взема всичко“ лидерът на страната може да стане човекът, който е загубил народния вот, но е получил мнозинство от избирателните гласове. В историята на САЩ има четири такива случая, включително Джордж У. Буш (младши) през 2000 г. и Доналд Тръмп през 2016 година.
За изминалите 200 години Конгресът е получил около 700 предложения за реформиране или премахване на Избирателната колегия, според данни от Националната администрация за архиви и записи. Нито едно от тях обаче не е било изпълнено.
През 2001 г., за да заобиколят легално Избирателната колегия, американските адвокати предложиха отделните щати да сключат споразумение за присъединяване към Междущатския договор за национално народно гласуване или плана Амар. Същността му е, че щатите се съгласяват да дадат електорални гласове не на победителя в щатите, а на този, който получи мнозинството от гласовете в страната като цяло. В момента (2024 г.) 17 щата и окръг Колумбия са се присъединили към договора с общо 209 електорални гласа. За да се гарантира победата на победителя в народния вот в Избирателната колегия, достатъчно щати трябва да се присъединят към документа, за да имат 270 електорални гласа.
