В реч пред Европарламента през октомври унгарският премиер Виктор Орбан нападна председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Без да му мигне окото, той хвърли обвинението си, че европейските политики са се провалили и е крайно време за радикална смяна на посоката, в която върви Общността. Или казано по-простичко – все неща, които нямат нищо общо с темата, която се разглеждаше в ЕП – програмата за европредседателството на Унгария, което приключва в началото на 2025 година.
Думите на Орбан провокираха до такава степен Фон дер Лайен, че тя за първи път, откакто беше избрана за шеф на Комисията през 2019 г., излезе от административния брюкселски тон и произнесе най-добрата си реч досега.
На свой ред тя обвини Унгария (т.е. Виктор Орбан), че излага на риск европейската сигурност, защото отказва да се присъедини към партньорите в подпомагането на Украйна срещу руската инвазия и продължава да укрепва връзките си с Москва и Пекин.
Председателката заяви, че миналата година
унгарското правителство е освободило от затвора осъдени трафиканти на хора,
преди да са излежали присъдите си, а в същото време популистки твърди, че се бори с мигрантската престъпност.
Фон дер Лайен посочи Будапеща с пръст, че допуска руснаци в страната без допълнителни проверки за сигурност и позволява на китайската полиция да работи в Унгария, което според нея не е защита на европейския суверенитет, а „задна вратичка за чуждестранна намеса”
На война като на война.
Наскоро Фон дер Лайен започна втория си мандат
с нов екип, с нова програма и… със същия стар враг – Виктор Орбан.
Затова за никого не бе изненада, че Европейската комисия удължи в понеделник (16 декември) възбраната върху ползването на 55% от кохезионните фондове, полагащи се на Унгария до 2027 година.
Други мерки, които бяха обявени, е ограничаването на част от унгарските университети да изпращат студенти в чужбина по програмата “Еразъм плюс”, както и
спиране на парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Причината, която посочват от Брюксел, е че унгарското правителство не е изпълнило условията за освобождаването на средствата, които бяха замразени през 2022 година. Парите за Унгария бяха блокирани заради системни нарушения във върховенството на правото, които създават рискове за европейския бюджет. Тогава Съветът на ЕС обяви, че е загрижен, че Будапеща не използва правилно средствата на ЕС поради недостатъчните мерки срещу корупцията.
В края на миналата година Европейският съюз реши да размрази над 10 млрд. евро от определената за Унгария помощ, което Орбан обяви за голяма лична победа. Това се случи преди ключова среща на върха за Украйна, която националистическият лидер заплашваше да провали. Той се съгласи да се въздържи от гласуване, като „отиде да пие кафе“, за да могат лидерите да гласуват помощта.
Тогава бе решено, че
достъпът на Будапеща до близо 21 милиарда евро зависи от няколко ключови условия.
Става дума за намаляване на корупцията, по-прозрачни обществени поръчки, защита на правата на ЛГБТ общността и академичните свободи, както и за смекчаване на политиката за предоставяне на убежище.
Отпуснатите от ЕС средства бяха крайно недостатъчни, за да се може Унгария да се справи с финансовите си проблеми, затова през април взе заем от 1 милиард евро от китайски банки, за да финансира инфраструктурните и енергийните си проекти.
Тригодишният заем с плаващ лихвен процент идва от Китайската банка за развитие, Експортно-импортната банка на Китай и унгарския клон на Bank of China Limited.
След като Доналд Тръмп спечели президентките избори в Съединените щати през ноември, Орбан, който е в приятелски отношения с републиканеца, се
самоназначи за посредник между ЕС и новата администрация във Вашингтон.
Брюксел обаче обяви инициативите му за самозвани, както и „мирните“ му мисии в Москва и Пекин, които ядосаха някои европейски лидери.
В същото време Орбан продължава да тръби, че европейския план за миграцията е пълен провал. Идеята му за справяне с проблема е логична, но нереална –
процедурите за предоставяне на убежище да се провеждат в центрове извън ЕС,
а хората, търсещи закрила, да не бъдат допускани предварително в Обединена Европа. В случая той има подкрепата на италианския премиер Джорджа Мелони, която продължава се бори със съда за споразумението с Албания за изнесен мигрански център.
Освен това Орбан настоява, че
пълният отказ от руския газ и петрол ще убие растежа на Европа,
а “Зелената сделка“ няма особен смисъл в този си вид.
След като спечели втори мандат Фон дер Лайен видимо е доста по-уверена. Същото можем да кажем и за Орбан, след като Тръмп спечели за втори път ключа за Белия дом. С две думи – двубоят между Брюксел и Будапеща продължава, а крайният резултат е непредвидим. Уж…
