Bank of England („Банк ъф Ингланд“) запази без промяна основната си лихва – 4.75%, на последното за тази година редовно съвещание на паричните си стратези на 19 декември. Разделението в паричния комитет на английската централна банка по въпроса дали са необходими лихвени редукции за подпомагане на забавящата се икономика обаче се задълбочава.
Трима от деветчленния паричен комитет на „Банк ъф Ингланд“ – заместник председателят Дейв Рамсдън и външните членове Свати Дингра и Алън Тейлър – са гласували за ново орязване на лихвата с 25 базови пункта – до 4.5 процента. Председателят на институцията Андрю Бейл обаче е настоял централната банка да продължи да се придържа към досегашния „постепенен подход“ към лихвените понижения.
„В условията на нарастваща несигурност в икономиката не можем да се ангажираме с точно време или големина на лихвените редукции през следващата година“, посочва Бейли.
Икономисти прогнозираха през миналата седмица, че британските централни банкери ще направят четири понижения на лихвените проценти през 2025-а, но финансовите пазари преоцениха рязко очакванията си в отговор на по-бързия от очаквания ръст на заплатите и вече залагат само на две редукции.
„Банк ъф Ингланд“ не гори от желание да сваля лихвите колкото Федералният резерв или Европейската централна банка и ги е орязала само с 50 базови пункта през тази година. Публикуваните на 18 декември официални данни показват, че инфлацията, измервана чрез потребителските цени, се е увеличила с 2.6% годишно през ноември, което е най-високият ръст сред богатите икономики от Г-7 и малко над собствените оценки на банкерите от Острова от миналия месец.
„Банк ъф Ингланд“ очаква инфлацията да продължи да се понижава слабо в краткосрочен план. Институцията понижи също прогнозата си за растеж през четвъртото тримесечие на 2024-а до 0% от предвидените само преди шест седмици 0.3 процента.
БВП на Обединеното кралство се понижи през септември и октомври – първият спад в два последователни месеца от 2020-а, показват официалните данни, огласени през миналата седмица. Доверието на бизнеса пък падна рязко след като на 30 октомври финансовият министър Рейчъл Рийвс обяви увеличение на данъците на работодателите в общ размер от 25 млрд. паунда в бюджета си.
Членовете на паричния комитет на „Банк ъф Ингланд“, които подкрепиха запазването на лихвите на досегашните им равнища, споделят, че е „крайно несигурно“ дали тези по-високи разходи няма да бъдат прехвърлени върху потребителите чрез по-високи цени или пък няма да предизвикат съкращения и да забавят повишението на заплатите. Което, според тях, „са достатъчни основания за постепенен подход към премахването на рестриктивната парична политика, както и за избягване на поемането на каквито и да било ангажименти за промяна на монетарната стратегия на конкретно съвещание“.
Тримата членове на паричния комитет, поискали лихвена редукция с 25 базови пункта, посочват, че „силно рестриктивната“ позиция рискува да свали много бързо инфлацията под целевите 2% годишно в средносрочен план и да създаде необосновано голямо количество свободен капацитет в икономиката“
