В Брюксел се проведе срещата на върха ЕС-Балкани, първата след скорошната смяна на ръководството на Европейския съюз. Неговият централен въпрос беше интеграцията на балканските страни в Евросъюза. Така новият състав на Европейската комисия се опита ясно да посочи, че разширяването на Балканите ще бъде приоритет за общността. Изглежда обаче не всички балкански кандидати са доволни от стратегията за разширяване на ЕС и планираните темпове на нейното изпълнение.
Ключовата тема на срещата на върха ЕС-Балкани беше очертана още в началото от новия ръководител на Европейския съвет Антониу Коста. Той каза, че Европейският съюз и Балканите принадлежат към едно европейско семейство, а политиката на разширяване е приоритет на новото ръководство на Европейския съюз. Мотивите на Европейския съюз бяха обяснени от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола: „Разширяването е най-мощното геополитическо оръжие на ЕС. Колкото по-голям е нашият съюз, толкова по-силен е той.”
Същата идея е залегнала и в приетата на срещата декларация.
„Бъдещето на Балканите е в Европейския съюз.
Разширяването на ЕС е геостратегически принос към мира, сигурността, стабилността и просперитета“, се казва в основния документ на срещата на върха в Брюксел.
Европейският съюз обаче даде да се разбере, че разширяването на Балканите няма да бъде безусловно. Документът очертава няколко основни изисквания към кандидатите.
Според Брюксел, одобреният от него
План за растеж на Балканите има за цел да ускори интеграцията на балканските страни в ЕС,
като предвижда отпускането на 6 милиарда евро за държавите от региона.
Наскоро Европейската комисия одобри кандидатури от почти всички балкански страни за провеждане на реформи през следващите три години, което означаваше официална зелена светлина за отпускането на европейски пари на Балканите. Брюксел счете само молбата на Босна за непълна и я върна за преразглеждане.
Средствата, предвидени от Плана за растеж, ще започнат да постъпват към Балканите почти веднага след настоящата среща на върха в Брюксел. „Очакваме през следващите три до четири дни да получим първата сума, а останалата част от първия транш през януари“, каза сръбският президент Александър Вучич след срещата на върха.
Въпреки това, стратегията на ЕС за разширяване на Балканите и планираните темпове на нейното прилагане изглежда не са подходящи за всички балкански кандидати. Така президентът на Косово Вьоса Османи се оплака на срещата на върха, че Косово е изпратило молба до ЕС за статут на кандидат преди две години, но тя още не е дори разгледана. „Не виждаме необходимата политическа воля, за да ни подкрепи по нашия европейски път“, оплака се Вьоса Османи „Когато някой говори за ускоряване на разширяването на ЕС на Балканите, това трябва да се отнася за всички Балкани. Това означава шест държави, не една, не две, не три. Затова е необходимо политиката на интеграция на тези страни в ЕС да включва всички нас и да се провежда в съответствие със заслугите на всеки.”
