Новият премиер на Франция Франсоа Байру се зарече да свие рязко неционалния дефицит в близост до 5% от БВП – план, който заплашва да повтори противопоставянето на част от законодателите, свалило правителството на предшественика му. Байру, който представи състава на кабинета си на 23 декември, ще запознае на 14 януари 2025-а парламента с новия си политически дневен ред и обещава да има приет бюджет до средата на февруари.
Фрагментираното Национално събрание означава, че новият кабинет, състоящ се в по-голямата си част от центристи, ще трябва да “кандърдисат” и опозиционни законодатели от целия политически спектър. Като вече има индикации, че ключови партии не са доволни от състава на новата администрация или от управленската й посока, което заплашва с нов вот на недоверие.
Председателят на крайнодесния “Национален сбор” Жордан Бардела нарече новия кабинет “коалиция на провала”. А в ляво, лидерът на Социалистическата партия Оливие Форе определи съставянето на новото правителство като “провокация”.
Франция е в политически смут от юни когато президентът Еманюел Макрон разпусна Националното събрание и насрочи предсрочни избори. Вотът раздели долната камара на френския парламент грубо на три враждуващи блока: левия алианс Нов народен фронт, крайнодесния “Национален сбор” на Марин Льо Пен и по-малката група от центристи, подкрепящи президента. Пъвите две формирования се обединиха, за да свалят от власт предишното правителство на Мишел Барние в началото на декември.
Париж отдавна е в нарушение на правилата на Европейския съюз, изискващи публичния дълг на страните членки да е под 60% от БВП, а бюджетния дефицит – под 3% от БВП. Френският бюджет за 2025-а ще трябва да ореже сегашния бюджетен недостиг на страната, който се е раздул до 6.1% от БВП.
Байру е попълнил новия си кабинет с ветерани и фигури от “тежка категория” в опит да осъществи наложителните бюджетни ограничения, довели до отстраняването на предишните управляващи. Премиерът върна в новата администрация двама бивши премиери на страната – Елизабет Борн и Манюел Валс, и назначи за финансов министър Ерик Ломбар – опитен професионалист от инвестиционния бранш с връзки в левия политически сектор.
Спечелването на подкрепа за бюджет 2025-а обаче ще е почти невъзможна мисия в Националното събрание където законодателите от партията на Макрон са малцинство, а опозиционните играчи засега демонстрират слаба готовност за компромис. И тъй като Франция няма все още приет бюджетет закон за идната година, държавната администрация ще трябва да разчита от януари нататък на извънредно законодателство, което влезе в сила на 21 декември и разрешава да се правят само крайно необходими разходи.
Политическите и бюджетни затруднения на французите предизвикаха масови продажби на френските държавни дългови книжа, качвайки кредитните разходи над европейските партньори. Спредът между доходността на десетгодишните френски и германски облигации приключи предпразничната си коледна търговия на 81 базови пункта – най-високото равнище от 4 декември.
Въпреки че новият целеви бюджетен дефицит изглежда сходен с числата на предишния кабинет, Байру твърди, че въздействието му, най-вече върху бизнеса, ще е различно.
“Привърженик съм на политики, защитаващи компаниите”, заяви Байру. И допълни, че с това “няма предвид, че не може да намери някои краткосрочни мерки”, но смята, че “е необходимо за всеки да знае къде е националното богатство, и това са компаниите, защото те създават състоянието и работните места”.
По оценка на икономисти, разделението, което парализира бюджетния процес, остава и разсичането на политическия възел изглежда ще се случи след продължителен период от време и вероятно ще натисне надолу стопанството на страната, което вече губи инерция.
Ломбар пък намекна за лека промяна на подхода към бюджета в сравнение с предложените от Барние икономии в размер на 60 млрд. евро от увеличение на данъците и орязване на разходите – необичайно голяма корекция за френските традиции.
“Трябва да понижим дефицита без да убиваме растежа”, заяви новият финансов министър по време на церемонията за поемането на поста в сградата на Министерството на финансите в късните часове на 23 декември. И поясни, че “трябва да се гони постигането на този баланс и това е смисълът на бюджет 2025-а”.
Председателят на “Банк дьо Франс” Франсоа Вилроа дьо Гало коментира ден по-късно (на 24 декември), че за да остане надеждна дестинация за инвестиции, Франция ще трябва да направи значителни подобрения, които да свалят дефицита в близост до 5% през идната година.
“Рискуваме да потъваме постепенно малко по малко като губим тежестта си в Европа и света, както и пространството си за маневри”, обяви банкерът по телевизия “Франс 5”.
На 13 декември кредитната агенция “Мудис рейтингс” направи непланирана промяна на кредитната оценка на второто по големина стопанство на еврозоната, понижавайки я от “Аа2” на “Аа3” – три степени под максималния инвестиционен рейтинг. Основанията – публичните финанси на страната ще се отслабят през идната година и има “малка” вероятност следващото правителство да успее да радуцира значимо размера на фискалните дефицити след 2025-а.
Представяйки 66-годишния Ломбар на 23 декември, премиерът Байру отбеляза, че “той има много дълга кариера в бизнеса, застрахователния и банковия сектор и е уважаван от всички”.
Действително, Ломбар има дългогодишен опит в сферата на финансите, напоследък като главен изпълнителен директор на Caisse des Depots Group – финансова институция с 200-годишна история, която се отчита пред парламента. Тя е създадена да обслужва публичните интереси и комбинира управлението на активи, финансирането на социални жилища и управлението на стратегическите вложения на държавата.
По-голямата част от кариерата на новия финансов министър преди тази във финансовия бранш, е в “БНП Париба” и “Дженерали Франс”. В началото на 90-е години на миналия век той за кратко е съветник на финансовия министър социалист Мишел Сапен, който се връща на същата позиция през част от президентския мандат на Франсоа Оланд през 2012-2017 година.
Бюджетното препятствие обаче ще бъде преодоляно само чрез намирането на компромис между опозиционните законодатели. Лидерът на партията на еколозите Марин Тонделие коментира на 23 декември, че новият кабинет “не е балансиран” и в него има прекалено влияние на десните политически сили. И, според нея, “същата кауза ще има същия ефект и Байру следва пътя на Барние и е напълно възможно той да последва и същата съдба”.
Форе, чията Социалистическа партия може да се окаже решаваща при вот на недоверие, констатира на 24 декември, че нито едно от условията не е изпълнено за “пакт без цензура” с новото правителство, но той все пак ще изчака до 14 януари, за да чуе политическата реч на Байру и да реши какво ще предприеме.
