„В България има политици, които въпреки брюкселския курс на управляващото мнозинство са готови да работят с Русия.“ Това заяви руският посланик в България Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС.
„По-голямата част от българските политици и правителството следват курса на Брюксел и не са заинтересовани от възстановяване на отношенията с Русия, но ги има партия „Възраждане“, българските социалисти, партия „Алтернатива на българското възраждане“ и други политически и обществени сдружения, които са проводници на здравия разум. Заедно с тях празнуваме празниците на общата ни история“, казва тя.
„Вероятно много ще зависи от развитието на ситуацията на фронта на Специалната военна операция и от действията за по-нататъшно разрешаване на конфликта, но във всеки случай определено ще отбележим празника на 9 май тук. Със сигурност ще отидем до паметниците на съветските воини, издигнати в различни градове на България. Със сигурност ще отидем в Пловдив, където край паметника на Альоша традиционно се събира обществеността. Всичко това ще бъде много тържествено, ще продължим тази добра традиция“, посочи руският посланик.
Без официални контакти
Митрофанова каза, че въпреки годишнината от двустранните отношения България и Русия са преминали през 2024 година без официални контакти.
„Изминаващата 2024 година беше много наситена. Едно от основните събития беше 145-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, но не отбелязахме тази дата на официално ниво. Но благодарение на обществени организации бяха проведени две научни конференции – в София и Москва, с участието на учени, политици и общественици. Тези форуми позволиха да се анализира изминатият път и да се определят бъдещите задачи”, подчерта посланичката.
Дипломатът отбеляза със задоволство, че български политици и бизнесмени са участвали в редица важни събития в Русия: „Тази година традиционно се проведоха големи икономически форуми в Санкт Петербург и Владивосток, много събития се проведоха в различни градове на Русия във връзка с председателството на страната ни в БРИКС и с голямо удоволствие отбелязвам, че на повечето от тях присъстваха представители на българския бизнес и българските политици, което дава положителни импулси за бъдещо сътрудничество“.
Митрофанова подчерта, че на официално ниво бизнес отношенията между България и Русия са замразени. „Ще кажа много откровено: на официално ниво практически няма отношения между нашите страни, няма контакти нито чрез правителството, нито чрез парламента, остава само някакво сътрудничество между правоприлагащите органи, което се изразява в екстрадиране на престъпници, това е всичко“, констатира посланикът.
В същото време тя говори за съдържателни контакти с отделни политици, неправителствени организации и граждани: „Имаме контакти с редица български политици. Българските политици ходят на някои събития в Руската федерация, защото не искат да губят контакти с руските си колеги. Имаме най-прекрасни отношения с граждани, с нашите сънародници, с неправителствени организации, които са работили и продължават да работят в областта на българо-съветските, а след това и руско-българските отношения. В който и град да отида, срещаме огромен брой хора, те просто идват при мен на улицата, изразяват своята солидарност с нас и ни пожелават успех.“
Съдбата на паметниците
Продължавайки темата за сътрудничеството с българските обществени организации, Митрофанова отбеляза, че много от тях са поели доброволната мисия да опазват паметници от общата история на двете страни:
„Ако говорим общо за паметниците на България, то има много паметници, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 година, около 580 паметника има и 180 паметника, посветени на освобождението на България от Червената армия заедно с българското опълчение в края на Втората световна война. Необходимо е да се отбележи, че като цяло паметниците се поддържат в добро състояние, но, разбира се, се пазят и от вандали. Никой не е защитен. След нападението през октомври на масовия гроб на съветски войници в столичния квартал „Лозенец“ имаше бърза обществена реакция и за няколко дни всички следи от нападението бяха заличени“.
Посланикът говори със съжаление за съдбата на Паметника на съветската армия, „нарязан на парчета и свален от пиедестала под предлог за реставрация“, отбелязват от ТАСС: „Местните власти постъпиха доста хитро, те казаха, че не събарят този паметник, а ще го възстановят, защото има ръжда, конструкцията е ръждясала и така нататък, но ние прекрасно разбираме, че за това е абсолютно не е необходимо скулптурната група да бъде изрязвана на части, както направиха. Сега тези фрагменти са в село Лозен, където лежат на открито и по принцип не се виждат други действия в това отношение. Ще има някакво решение по тази тема. Вижте, първо това е въпрос към самите българи.“
