МВР публикува в Портала за обществени консултации консултационен документ за проект на Закон за устройството на критичните субекти. Целта на този закон е да транспонира в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти.
Директивата има широк секторен обхват, който включва единадесет сектора: енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство.
Целта на консултационния документ е заинтересованите страни да се запознаят с предложението за изготвяне на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти, като им бъде предоставена възможност да изразят становищата си.
Проектът на закона към момента съдържа няколко глави – Общи разпоредби, Национална рамка за устойчивост на критичните субекти, Устойчивост на критичните субекти, Критични субекти от особено европейско значение, Контрол, Уведомяване при инциденти и Административнонаказателни разпоредби.
В проекта на закона се отбелязва още, че той урежда съдържанието и приемането на Национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, извършването на национална оценка на риска на съответните сектори и подсектори по приложението към закона, установяването на критичните субекти, създаването, воденето и поддържането на регистър на критичните субекти.
Предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури, които са в основата на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове (като например: природни бедствия; хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или аварии), се казва в консултационния документ.
В него се отбелязва още, че съществуващата национална уредба не е нито напълно пригодна за целта, нито ориентирана към бъдещето. Обяснява се, че въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури, невинаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност. Те могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности.
