Обширно празно поле в по-бедната източна част на Германия е мястото, на което за миг, амбициите на германския канцлер Олаф Шолц да създаде трайно икономическо наследство изглеждаха неудържими. На този парцел извън Дрезден, в горещ августовски ден на 2024-а Шолц, в компанията на председателката на Европайската комисия Урсула фон дер Лайен и на други официални лица, размахвал лопата за първа копка на голям завод на Тайванската компания за производство на полупроводници TSMC.
Не минал и месец, и ентусиазмът бил попарен, защото друг, по-голям проект на “Интел корп.” за производство на най-модерните чипове, се обърка и компанията реши да спре инвестиции за над 30 млрд. евро в Магдебург, също в Източна Германия.
Стремежът за превръщането на Германия в полупроводникова суперсила, който, според вътрешни източници, бил персонална инициатива на канцлера, в момента изглежда безнадежден. Негови сътрудници твърдят обаче, че той ще продължи да се придържа към него, въпреки предателството на “Интел”.
Шолц, чиято тристранна коалиция е разбита и който през февруари трябва да отиде на предсрочни избори, може и да се прости с канцлерския пост, ако избирателите решат да го накажат за неумението му да съхрани основите за растеж на най-голямото европейско стопанство. Не по-малка е и бъркотията в по-широката европейска стратегия да разшири в достатъчна степен капацитета си в технологиите за чипове, за да се утвърди като стълб на глобалния просперитет.
Опитът на Германия да се преоткрие като полупроводников център е част от световната надпревара за спечелване на контрола върху петрола на дигиталната епоха и движеща сила зад технологиите на бъдещето като изкуственият интелект.
“Тези микрочипове са навсякъде – в телефоните, в прахосмукачките, в хладилниците и в колите ни”, коментира на 6 януари вице-канцлерът Роберт Хабек по радио “Дойчландфунк”, обяснявайки защо Германия не трябва да се отказва от “Интел”. Хабек допълни, че цялата германска икономика зависи от тях и че “зависимостта от руския газ е нищо в сравнение с чиповете”.
Целта на Европейския съюз е да увеличи до 20% пазарния си дял в глобалния полупроводников продукт до 2030-а – амбиция, която изглежда непостижима, доколкото участието на общността през 2024-а е едва 8.1% и без бъдещи инвестиции. То може да падне до 5.9% до 2-45-а, според анализ на германската Асоциация на енерегийния и дигитален сектор ZVEI и на консултантската фирма Strategy &.
Инициативата на “Интел” да произвежда някои от най-модерните си чипове в Германия беше рекламирана в началото на 2024-а като “огромен скок напред за цяла Европа” от тогавашния главен изпълнителен директор на компанията Пат Гелсингер. В момента проектът е в двугодишна “пауза”, а мнозинството вътрешни източници от бранша го смятат за изоставен.
Този обрат е най-лошият от поредицата неуспехи за Шолц. Борещият се за оцеляване американски производител на чипове Wolfspeed и германският доставчик на автомобилни части ZF Friedrichshafen прехвърлиха част от дейността си от Дрезден в Португалия. Теренът, на който през август Шолц направи първа копка, е част от все още жизненото германско съвместно предприятие ESMC, съставено от TSMC, Infineo Technologies, NXP Semiconductors и Bosch. То е всичко останало от грандиозната визия за привличане на интернационални инвестиции, необходими за създаването на високотехнологична група на Изток, на хиляди работни места и на буфер, който да смекчи закриването на навремето печеливши сектори като въглищните мини.
И други европейски държави имаха проблеми. “Интел” отложи плановете си за фабрика в Полша и за съвместно дружество за 7.5 млрд. евро производителя на чипове ST Microelectronics и GlobalFoundries във френското градче Крол. Никъде обаче правителствен ръководител не е предлагал толкова много инвестиции както в Германия, където Шолц натискаше за микрочипове и искаше да съблазни “Интел” с 10 млрд. евро пари на данъкоплатците. Въпреки че оторизираните власти знаеха, че компанията имаше проблеми, а Гелсингер настояваше, че всичко върви по план. .
Решението на “Интел” за Полша и Германия “се основава на очакваното пазарно потребление”, се посочва в официално изявление на фирмата. От него става ясно също, че фирменото ръководство ще “оцени възможностите в края на двегодишната пауза” и “ако пазарното търсене се възстанови, … ще удовдлетворят това потребление на местна почва в Европа”.
Спирането на проекта в Магдебург в комбинация с предупреждението на “Фолксваген”, че ще затваря фабрики в Германия, беше удар в сарцето на правителството на Шолц, което колабира през ноември заради различия с Линднер за федералния бюджет. Предсрочните избори са насрочени за февруари.
За наблюдателите, между които и Вероника Грим – член на съвета от независими икономически съветници на Шолц, и Ларс Фелд – професор по икономическа политика, консултант на Линднер във финансовото министерство, основният проблем е използването на субсидии на първо място. В интервю за медиите Грим посочва, че “силна държав не е непременно онази, участваща във всичко” и “никой не може да пребори неблагоприятните условия със субсидии”.
Въпреки цялото си разочарование, Шолц не се е отказал от надеждата си да преобрази Германия в център на производството на чипове и властите търсят алтернативи. Една от тях е “Самсунг”, който Берлин ухажвал настойчиво, според добре информиран представител на правителството. Компанията все още не е заявила интерес да разшири производството си в Европа.
Междувременно, министерството на икономиката агитира за повече субсидии за полупроводниците като е започнало нова тръжна процедура за около 2 млрд. евро през ноември 2024-а, твърдят запознати с плановете лица. Кабинетът иска да подкрепи 10-15 проекта в ред области, включително производството на тънки полупроводникови слоеве и сглобяването на чипове.
За Германия пускането на авангапдни чипове с изкуствен интелект в бъдеще – алтернативи на “Интел”, има минимален шанс, защото TSMC няма да произвежда най-модерните си полупроводници извън Тайван. Тази фундаментална истина означава, че засега мечтата на Шолц да да създаде значимо присъствие на Германия в авангарда на иновациите е осъдена да остане несбъдната. И дори някой ден все пак да се осъществи, той няма време да й се наслади. Защото сондажите на обществените нагласи показват, че опозиционните християндемократи ще спечелят вота през февруари..
