След като бъдещият президент на Съединените щати Доналд Тръмп опроверга публикацията на “Уошингтън поуст”, че дава на заден ход с митническите ставки, щатският долар отново тръгна нагоре спрямо еврото. И докато Америка се подготвя за връщането на Тръмп в Белия дом на 20 януари, валутният пазар е в готовност за собствено рядко случващо се събитие: паритет между зелените пари и единната европейска валута. Което можело да последва встъпването в длъжност на новия лидер на САЩ, според стратезите на множество банки, между които “Банк ъф Ню Йорк Мелън” и “Мидзухо”.
Еврото е загубило над 7% от пазарната си оценка към долара от края на септември и през миналата седмица докосна котировката от 1.0226 долара – най-ниската за последните повече от две години. Пазарите на опции пък са вкарали в цените 40% вероятност за равенство между двете парични единици през това тримесечие и търговията на контракти, заложили на това ниво, са скочили през миналата седмица.
Пазарните играчи възприемат 20 януари като потенциален катализатор на бъдещите валутни движения. “Банк ъф Ню Йорк Мелън” и “Мидзухо” предполагат, че Европа ще е жертва на потенциална търговска война и че разнопосочните очаквания за растеж на Европа и Съединените щати може да доведат до мощен ръст на долара, невиждан от две десетилетия насам. И двете банки очакват паритет с еврото още през януари.
“Не сме далеч (от датата на инаугурацията), така че това може да случи много бързо”, коментира Джефри Ю – старши стратег в “Банк ъф Ню Йорк Мелън”, който смята, че слабостта на еврото ще достигне върхови стойности в периода на официалните съвещания на паричните стратези на Федералния резерв и на Европейската централна банка в края на януари. Той допълва, че “паритетът е неизбежен”.
От въвеждането на еврото през 1999-а, то се е търгувало с еднаква пазарна оценка със зелените пари няколко пъти, което в повечето случаи е било индикатор за сравнително тежки икономически обстоятелства за Стария континент в сравнение със Съединените щати. Последният случай беше през 2022-а след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, предизвикала енергийна криза в Европа и опасност от рецесия.
Енергийните доставки и сигурността продължават да са сериозни източници на тревога след спирането на транзита на руски природен газ за европейските държави през Украйна през миналата седмица. Но повишението на цените на енергията, според шефа на отдела за макростратегия на “Мидзухо” Джордън Рочестър, едва ли ще обезпокои европейските парични стратези в сегашните условия на “депресиран растеж”.
Експортно-ориентираните европейски стопанства в момента се борят със заплахите, произтичащи от потенциалните американски мита и очакванията, че ЕЦБ ще трябва да ореже агресивно лихвените проценти, за разлика от забавения подход на Федералния резерв. Политическата нестабилност на най-силните стопанства на блока на еврото оказват допълнителен натиск.
“Настроението не може да е по-песимистично”, твърди Антъни Фостър – шеф на звеното за валутна търговия на страните от Г-10 в “Номура”, който смята 20 януари за потенциален катализатор за бъдеща слабост на еврото, ако Тръмп наистина въведе митнически ставки веднага след встъпването си в длъжност.
И макар че еврото леко се окопити през тази седмица в условията на отслабването на зелените пари и отказа на някои търговци на опции от залозите им за паритет, други големи банки като “Джей Пи Моргън Чейз”, посочва, че равнището все пак може да бъде достигнато през това тримесечие. Докато “Уелс Фарго” по-скоро допуска паритет през нторото тримесечие.
За Джейн Фоли – ръководител на отдела за валутна стратегия на “Рабобанк”, много зависи от това дали пазарите ще получат бъдещо потвърждение за инфлационни тенденции, подкрепящи по-агресивни темпове на лихвени редукции на ЕЦБ. Инфлацията в еврозоната се е ускорила през декември 2024-а, което подкрепя подхода на европейските централни банкери за постепенно намаление на лихвите.
Очакванията са ЕЦБ да свали депозитната си лихва до 2.75% на следващото редовно съвещание на управителния си съвет. Предвижданията за Федералния резерв са да задържат лихвите в диапазона 4.25-4.50 процента, което потвърждава нарастващото раздалечаване на паричните им политики.
По оценка на “Банк ъф Ню Йорк”, еврото е най-трудно удържимо от две десетилетия насам. И едва ли някой би бил оптимистично настроен към него.
В 17.15 ч българско време на 8 януари еврото се разменяше срещу 1.0305 щ. долара.