В рамките на проведената на 8 януари в хотел “Хаят” международна конференция на тема “Отвъд H2O – иновативният модел на Израел за управление на водите”, организирана от Посолството на Израел в България, ексклузивно интервю за “Банкеръ” даде Дани Грийнвалд – старши заместник генерален директор по регулирането в Израелската водна служба и в Израелското министерство за защита на околната среда.
От 2019-а господин Грийнвалд е старши заместник генерален директор по регулирането. Преди това той е бил шеф на управлението за преработена вода в Израелската водна служба и е отговарял за насърчаването на използването на тези рециклирани води от частния сектор. Работил е и като мениджър по контрола на замърсяването на водата, отговорен за предотвратяване на замърсяването и пречистването, за канализацията и замърсяването с индустриални, селскостопански и твърди отпадъци.
Господин Грийнвалд има магистърска и бакалавърска степен в областта на почвата и водата от Университет “Хебрю” в Йерусалим.
– Господин Грийнвалд, бихте ли се представили на читателите на “Банкеръ”?
През последните 24 години работя в областта на водното регулиране и на опазването на околната среда във водния регулатор на Израел, чиято цел е всички хора да имат достатъчно вода с високо качество. Занимавал съм се със стандарти, процедури, структури, организация, канализация, предотвратяване на замърсяването и на загуби при използване на водата за индустриални цели, селско стопанство и в домакинствата, както и с насърчаване на използването на рециклирана вода за частния сектор. Завършил съм Университет “Хебрю” в Йерусалим.
– Какво ви мотивира да правите изследвания и да работите в толкова важната и критична област на водите и околната среда?
Обичам водата и искам да има достатъчно за всички. Населението на света се увеличава, както и в Израел, а водните ресурси обедняват заради промените в климата. Което налага да се научим да опазваме околната среда и да пестим водата, да я използваме ефективно и да не я пилеем.
– Опишете ни накратко как Израел се превърна от пустиня в райска градина, с достатъчно вода за всичко?
Релефът и климатът на Израел се различават съществено от север на юг. В северната част на страната падат по-големи количества дъжд, а с придвижването на юг те стават все по-малки до почти нищожни. Докато в южната част на страната живеят много хора, които имат нужда от вода. Постепенно се научихме как да работим в пустинята и защото искаме населението да се увеличава и то да има достатъчно вода, започнахме да се учим как да преодоляваме препятствията.
Разработихме много водни проекти, постепенно намалихме водното потребление на домакинствата до по-ефективни количества. Но най-решаващата реформа стана през последните 25 години когато променихме структурата на водните ресурси. До 1998-а изплозвахме основно натурална питейна вода, която допълвахме с натурална солена вода и рециклирани отпадни води. След това постепенно намалихме употребата на питейна вода за селското стопанство и вкарахме по-големи количества обезсолена морска вода и пречистени отпадни води. Последваха промени в управлението, намаляване на загубите и интегрирано управление на водните ресурси, както и справедливо и прозрачно определяне на цената на ползваната вода, която да покрие всички разходи.
– Предполагам, че сте запознати в общи линии с водните проблеми на България, които произтичат основно от лошо управление и огромни загуби. От къде, според вас, трябва да започнем да ги решаваме?
Имам ограничена представа за водните проблеми на България, но доколкото знам, най-големият произтича от огромните загуби по водопреносната мрежа. Така че основните първоначални усилия и ресурси трябва да се насочат към тръбите, както и към възстановяването, обновяването и модернизирането на съществуващите съоръжения, някои от които, както научих, не работят от години. И обезсоляване на вода до известна степен.
Ние можем да правим анализи, можем да помогнем с технология, но тя не върши работа, ако няма годни тръби, защото тогава няма да има и стабилно подаване на вода.
– Оценявате ли като рационални идеите да се създаде държавна водоснабдителна компания за цялата територия на страната и доколко подобна организация би подобрила контрола?
Това е добър въпрос. Ние имаме Национална водна компания, която се грижи за преноса на водата. Има и общински компании и дребни местни доставчици в селскостопански и отдалечени райони.
Не знам доколко единствена държавна водоснабдителна компания ще е по-ефективна и ще подобри контрола, защото по правило тези структури са по-тромави, имат по-голяма бюрокрация. Това в крайна сметка трябва да е решение на вашата държава след внимателна оценка, след като се приеме единна визия. Не смятам, че частните компании са лошо нещо, те просто трябва да се регулират и контролират строго.
– България е богата на минерална вода. Може ли да се използва рационално този природен ресурс, освен за СПА процедури и за бита?
Това в крайна сметка също е въпрос на правителството. Защото има различни източници на питейна вода, с различен състав и температура, които могат да се използват и за отопление (защото в България е студено, за разлика от Израел), за индустрията, за медицински цели. Просто тази тема трябва да се възложи на учените и на университетите, да им се осигурят средства и те да анализират и предложат могат и как да се използват тези източници по-рационално, балансирано и с по-ниски разходи.
– Ще успеят ли новите технологии да се преборят с безхаберието и с лошото управление и разпределение на водните ресурси?
Не бих искал да коментирам управлението в България, защото не го познавам. Но мога да кажа, че технологиите са много полезни и помагат за добрата работа на системите, но не могат да заменят мениджърите. Всяка държава по света се нуждае от добри мениджъри във всички области.
– Искате ли да добавите нещо, което смятате за съществено?
Вчера пристигнах в България и видях много добри хора, много правилна насока, срещнах се с добри експерти и съм убеден, че с необходимите промени нещата ще се управят, защото те го заслужават. А ние ще помогнем с технологии и опит.
