В края на 2024-а над 350 населени места в България останаха без вода или на воден режим в 21-ви век в държава от Европейския съюз, приета вече и в Шенген и на крачка от включването й в еврозоната. Безводието изкара на улицата хиляди хора, подкрепени от ръководните органи на засегнатите общини, градове и села. Кризата ни накара да си припомним, че преди повече от 50 години страната ни е била водеща в областта на водоснабдяването, инфраструктурата и управлението на водните ресурси и е споделяла опита си с много други държави, включително и Израел. Днес тази експертиза е само спомен, неволята е безсилна, и на помощ се притичат израелците, за да споделят своите знания, постижения и технологии в областта на тази жизнено важна област.
Отлична основа е подписаното в началото на миналата година споразумение за сътрудничество във водния сектор с еврейската държава. А своеобразното й продължение е проведената на 8 януари в хотел “Хаят” международна конференция на тема “Отвъд H2O – иновативният модел на Израел за управление на водите”, организирана от Посолството на Израел в България.
Събитието почетоха представители на държавни институции и на регионалните управи, депутати и водещи експерти от Израел и България. Основната цел беше обмен на знания и добри практики от Израел, които могат да бъдат приложени и в нашата страна, за да помогнат за устойчивото управление на водните ни ресурси.
Във форума взеха участие служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров, заместник-министърът на външните работи Невяна Митева, председателят на надзорния съвет на “Български ВиК холдинг” Ганчо Димитров, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България Силвия Георгиева, посланикът на Израел Н.Пр. Йосеф Леви Сфари, старши заместник генералният директор по регулирането в Израелската водна служба Дани Грийнвалд.
Конференцията откри посланикът на Израел в България, който подчерта, че страната му смята нашата родина за един от най-близките си приятели в Европа и в света. Заради това Израел е готов да сподели своя опит и технологии, за да помогне на България да се справи с предизвикателствата във водния сектор.

“Преди години Израел беше принуден да внася вода от Турция, за да отговори на нуждите на своето население”, посочи Н.Пр. Леви Сфари. И поясни, че по онова време правителството е смятало, че това е начинът за справяне с безводието. Докато “днес, благодарение на иновациите и ефективното управление, сме способни да осигуряваме всички необходими ресурси”, обясни посланикът. И увери, че страната му е на разположение да допринесе за решаването на този проблем и в България, въпреки че водните ресурси на двете страни са много различни.
За служебния министър на околната среда и водите Петър Димитров приоритетът е “да поддържаме водната инфраструктура в добро състояние предвид климатичните промени”. Което “се налага най-вече защото в части от водопреносните мрежи загубите са над 90% и почти близки до 100 процента”. Господин Димитров препоръча да се модернизират старите съоръжения, а ценният воден ресурс да се ползва ефективно, защото, противно на твърденията, България не е чак толкова богата на водни ресурси и дори е бедна в сравнение с някои други европейски страни. Министърът припомни, че навремето сме ползвали вода и от река Дунав, но сега съоръженията за тази цел са амортизирани и на практика неизползваеми.
Според господин Димитров, не се прави анализ на загубите на вода, родината ни е силно изостанала в областта на управлението, използването и мониторинга на водните ресурси (в която навремето сме били лидери). И призова да се обучават повече кадри в тази сфера и да се насочат инвестициите в изследователска дейност.
Министърът обясни също, че климатичните промени оказват сериозно влияние на водния баланс: оттокът на реките през 2023-а е намалял силно в световен мащаб. А по данни на Националния институт по метеорология и хидрология, 2024-а е била най-топлата година за България, средномесечният отток на реките е намалял със 72%, като пикът е бил през юни.
Емоционално изказване направи Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, която подчерта, че в края на 2024-а над 350 населени места в страната ни са били на воден режим или изобщо без вода.

“Когато няма вода или електричество гражданите отиват първо при кмета, без да се интересуват коя институция коя система управлява”, каза Георгиева. И припомни, че “водата на а стока, а обществено благо, което всеки трябва да има право да ползва на социално поносима цена”. Което, за съжаление, регионалните власти не успяват да осигурят на жителите на малките населени места.
В условията на климатични и демографски промени устойчивостта на водните системи придобива все по-голямо значение, коментира Георгиева и добави, че трябва да се научим да прилагаве модерните технологии на местно ниво, които да помогнат за по-надеждното и евтино водоснабдяване на всички жители – задача от ключово значение за кметовете и общинските ръководства.
Председателят на Надзорния съвет на “Български ВиК холдинг” проф. доктор инж. Ганчо Димитров припомни, че дружеството, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, осигурява водоснабдяването на 74% от населението – на 3813 населени места с 4.5 млн. жители. Необходимите средства за възстановяването на водния сектор са между 12 и 14 млрд. лева (6-7 млрд. евро), по оценка на служебния регионален министър Виолета Коритарова. Той увери, че българските правителства полагат усилия за проектирането на нови язовири и реконструкцията на стари, както и за “използването на водите от терасата на Дунав”. Проф. Димитров подчерта, че страната ни има интерес и към използването на водите на Черно море чрез обезсоляването им, за което от голяма помощ могат да бъдат израелските фирми.
За господин Димитров основният проблем на България са огромните загуби на вода, които са два вида: търговски и физически. Търговските могат да се решат чрез проследяване на точността на водомерите, намаляване на кражбите и увеличаване на събираемостта от ВиК компаниите. Физическите пък зависят главно от амортизацията на водопреносната мрежа. Намаляването им може да стане чрез изграждането на съвременни сателитни системи за откриване на течове и за дистанционен контрол на разхода на вода и анализ на данните – област, в която Израел има фирми със световна репутация.
Подробен преглед и анализ на успехите на Израел в сферата на управлението на водните ресурси направи Дани Грийнвалд – старши заместник генерален директор по регулирането в Израелската водна служба. Отбелязвайки, че проблемите с водата в България и Израел са от различно естество, той каза, че решенията и опитът на страната му може да се приложат и у нас. Грийнвалд обясни, че източниците на вода в двете държави са различни, защото Израел разчита на “произведени води” и една от основните дейности за добиването им е чрез обезсоляването на морската вода по дългото крайбрежие на еврейската държава. Експертът посочи, че в рамките на 13 години загубите на вода в Израел са намалели двойно – от 14 на средно 7 процента.
