Светът навлиза в поредната битка за доставка на природен газ през тази година, удължавайки агонията на домакинствата и на промишлените предприятия от високите сметки в гладната за енергия Европа и поставяйки в риск по-бедните развиващи се стопанства от Азия до Южна Америка да бъдат изхвърлени от пазара. За първи път от задълбочаването на енергийната криза заради нахлуването на Русия в Украйна, Старият континент е в сериозна опасност да не успее да запълни хранилищата си за следващия зимен период, подготвяйки сцената за последна битка за доставки преди новите обекти за втечнен природен газ да започнат да свалят напрежението през 2026-та.
Европа има достатъчно газови запаси за тази зима и цените не са космически в началото на годината, но резервите се изчерпват по-бързо заради студеното време, обхванало континента през уикенда. А опциите за снабдяване са орязани от 1 януари след като Украйна отказа да поднови договора за транзит на руско синьо гориво през територията си.
“Със сигурност ще има енергиен недостиг в Европа през тази година”, коментира Франсиско Бланч – анализатор на суровини в “Банк ъф Америка”. И допълва, че “това означава, че всички допълнителни количества втечнен газ, който ще бъде предложен онлайн през 2025-а, ще отиде за запълване на дупката, отворена от липсата на руското гориво”.
За да покрие прогнозираното потребление, Старият континент ще трябва да внася допълнително 10 млн. тона втечнен природен газ годишно – с около 10% повече отколкото през 2024-а, по сметки на енергийни експерти на фирмата за финансови услуги MST Marquee. Новите проекти за износ на суровината в Северна Америка могат да помогнат за облекчаване на натиска, но това зависи от темповете, с които съоръженията ще успеят да увеличат производството.

По-оскъдните опции за натрупването на складови резерви за идната зима означават, че европейците ще трябва да отклонят доставки на втечнен газ от други места, предимно от Азия, където са и на-големите потребители на гопивото. В зависимост от конфигурацията на търсенето, конкуренцията ще качи цените на по-високи от поносимите за държави като Индия, Бангладеш и Египет и ще потисне икономическото възстановяване на Германия.
От началото на 2025-а европейските газови фючърсни контракти, които по правило оказват влияние и върху азиатските цени на горивото за незабавна доставка, все още са с около 45% по-високи от същия период на миналата година и се търгуват на приблизително тройни котировки спрямо предкризисните им равнища. Този ръст може да стане още по-силен, ако запасите на Азиатско-тихоокеанския регион също се изчерпят, което ще предизвика надпревара за доставки, по оценка на експерти от бранша.
Задачата на всички енергийни дружества и промишлени сектори да намерят алтернативни газови пратки съвсем не е лесна. Това е изключителен проблем за Германия, която преди войната разчиташе на Русия да задоволява над 50% от газовото й потребление. Германският промишлен сектор работи в условията на по-високи разходи, особено за работна сила, и енергийната сигурност е първостепенен проблем в насрочените на 23 февруари предсрочни избори в страната. В последните сондажи на обществените нагласи крайнодясната Алтернатива за Германия е на второ място, отчасти защото партията иска да възстанови евтините газови доставки от Москва по Северен поток, за да увеличи конкурентната мощ на индустрията.
Най-големите губещи от създалата се ситуация и от възможностите на европейските потребители да плащат по-големи надценки за горивото ще са развиващите се стопанства от Азия, като някои пратки за тях вече са отклонени, за да се възползват от по-щедрите котировки.
Подобно е положението и в Южна Америка: Бразилия се бори да замени недостатъчните количества енергия, генерирана от водните централи след сериозната суша, а Аржентина може да бъде въвлечена в наддаване за втечнен газ за предстоящия отоплителен сезон.
Египет също е в неизгодна позиция. Страната изненада пазара през 2024-а когато се превърна от износител на втечнен природен газ във вносител докато се бореше да се справи с летния режим на електропотребление, качвайки покупките да най-високото равнище от 2017-а. Африканската държава вероятно ще има нужда от още десетки доставки и през тази година, за да преживее летните жеги.
За продавачите на втечнен газ, които вече берат плодовете на по-високите цени, недостигът създава сериозни възможности. В някои случаи производителите на суровината ще успеят да увеличат експортния си капацитет, подобно на случилото се в кризисната 2022 година. Бъдещето на тази перспектива зависи от скоростта, с която ще започне новото производство на обектите. През 2024-а растежът беше незначителен, защото Египет спря износа, а най-новият руски завод за втечнен газ Arctic LNG 2 беше задушен от американските санкции, по оценка на фирмата за енергийни данни Kpler.
Това поставя Съединените щати в светлината на прожекторите. Най-големият световен доставчик на горивото от години твърди, че ще спаси Европа от газовия недостиг и това послание може да стане по-категорично след като бъдещият президент Доналд Тръмп влезе в Белия дом. Той вече заплаши Стария континент с мита, ако не купува повече американски енергийни суровини.
През тази година американският износ на втечнен природен газ се очаква да скочи с около 15%, по информация на Kpler, защото разширението на обектите Plaquemines на Venture Global LNG и Corpus Christi на Cheniere Energy качва производството. Темповете на ръст обаче са съмнителни след като Cheniere вече предупреди, че тазгодишното увеличение ще е “сравнително бавно”.
В Русия, която все още е вторият по големина доставчик на втечнен газ на Стария континент, акцентът ще е върху възможностите на Москва да поддържа износа си след наложените на 10 януари от Вашингтон санкции на два по-малки обекта. Западните наказания вече задушиха основния руски проект в Арктика и засегнаха доставките на ключови съоръжения и услуги, забавяйки пълното му завършване с две-три години, по данни на енергийни експерти.
Тръмп, който обеща да сложи край на войната в Украйна, също може да промени цялостната пазарна перспектива, особено ако мирната сделка включва и енергията и руският газов износ по тръбопроводната мрежа на украинска земя бъде удължен евентуално и през 2025-а.
Засега Азия има достатъчно запаси, които са отстъпи на Европа. Китайските вносители на втечнен газ препродават доставки за изпълнение до края на март и вече са приключили до голяма степен покупките на спот-пазара, където цените са високи. Индийските газови вносители са преминали към по-евтини алтернативи, а Бангладеш е принуден да настрои тръжните процедури за газови покупки след скока на котировките. Египет пък се насочи към газьол.
Въпреки че мекото време в Азия позволява корекции на потреблението, по-оскъдният пазар увеличава риска от сериозни колебания от екстремни природни явления или проблеми с предлагането. Все пак, облекчението е близко: от 2026-а нататък забавените проекти най-накрая ще започнат да изпращат гориво и да свалят напрежението на газовите пазари, по оценка на “Джефрис файненшъл груп”. Допълнителни 175 млн. тона нови газови доставки ще започнат да стигат до пазара до 2030-а, основно от САЩ и Катар, което ще понижи цените и ще върне обратно изхвърлените потребители. Така че, ако плановете бъдат изпълнени, 2026-а може да се окаже светлина в края на тунела.