Загадката около липсата на режим на водата в бедния на водни източници Израел и недостига на скъпоценната течност в прорязаната от реки България започна да се разплита на 8 януари на проведената международна конференция на тема “Отвъд H2O – иновативният модел на Израел за управление на водите”, организирана от Посолството на Израел в България. И по-специално, след презентацията на основния лектор – Дани Грийнвалд – заместник генерален директор по регулирането в Израелската водна служба. От нея стана ясно, че прочутото капково напояване на растенията е само нищожна част от пъзела. И че тайната е в дългогодишната борба за ефективното, рационално и разумно ползване на водното богатство и за единното му разпределение, управление и контрол.
Водните проблеми на Израел и България са различни, но израелският модел, направените грешки и разрешаването им могат да помогнат и на нашата страна, особено в условията на резките климатични промени и обедняването на водните източници.
Безводието в полупустинната еврейска държава е толкова сериозно, че в отделни моменти се търсят какви ли не решения, включително и подаване на вода от Турция, за което има дори договор, който никога не влиза в сила. Оттогава до сега изтича много вода в прекия и преносния смисъл след което институциите и експертите се хващат сериозно на работа, довела до генерални промени през последните 25 години.
Първата е в структурата на източниците, използвани за водоснабдяване. Докато през 1998-а се консумира основно натурална питейна вода и малки количества солени и пречистени отпадни води, през 2022-а потреблението на питейна вода е намалено почти двойно и към него е добавена обезсолена морска вода, солена и доста по-големи количества рециклирана вода. Втората промяна е на загубите, които намаляват драстично от 14% през 2010-а на грубо 7% през 2023-а. Третата е на годишното потребление на човек, което спада значително до по-оптимални стойности.
Като географско разположение Израел има дълга крайбрежна средиземноморска ивица, по-богата на валежи и растителност северна част, преминаваща постепенно в пустинна на юг. Което създава сериозни предизвикателства. На първо място, през различните сезони и в различните части на страната количествата на валежите се различават коренно. На второ място, на север има повече вода, а на юг – малко, но там областта е гъсто населена и трябва да се водоснабдява. На трето – населението на Израел е нараснало пет пъти от 60-е години на миналия век до сега и продължава да се увеличава заради високата раждаемост и заради продължаващите да прииждат имигранти. Нещо повече, множат се и жителите на съседните държави: в Палестинските територии, Йордания, Сирия.
През 2023-а потреблението на вода по сектори е било разпределено, както следва: 49% за селското стопанство, 41% за домакинствата и за индустриалния бранш, 8% за Палестинската територия и Йордания.
Доставчиците на вода са няколко вида:
– Първият е Националната компания MEKOROT, която се грижи за перноса на вода от север на юг и от изток на запада и която е собственик на националната водопреносна мрежа.
– Вторият включва 56 компании, които са собственост на общините и се грижат за подаването на питейна вода на общинската територия и за пречистването на отпадните води.
– Третият се състои от над 1000 локални доставчици за малки населени места.
– Другите големи играчи са от частния сектор и на тях е поверена грижата да обезсоляват морската вода.
Подходът за управление на водните ресурси в Израел е интегриран и до него се стига след преминаването през няколко етапа и поредица от кризи и корекции.
През 60-е и 70-е години на миналия век се създава Националната водопреносна компания и с много мощни помпи и големи тръби водата се изпраща от север на юг. Поради липсата на достатъчно и редовни валежи обаче се налага да се ползват и водите на Галилейското езеро. Както и водоносните пластове – един на крайбрежието на странат и втори – в планинската й област. Тези три източника се интегрират и водата от тях се пуска по водопреносната мрежа на MEKOROT.
Със завишаването на стандартите за качество и ръста на населението обаче се стига до сериозен воден недостиг и за земеделието, както и за други нужди започва да се използва вода с по-ниско качество. А преди 25 години започва обезсоляването на морска вода – доста скъп процес, довел да увеличение на разходите, респ. на цените. Което, от своя страна, налага сериозни държавни субсидии, а фрагментираният до 2006-а сектор между различни агенции и министерства предизвиква криза след криза.
Така, през 2007-а, след поредната ужасна криза, системата се променя и се създава Израелската водна служба, която отговаря за целия воден цикъл: планиране, развитие, съхранение, управление, регулиране, водоснабдяване.
Най-важна е ролята на Борда на службата, оглавяван от председател и съставен от представители на обществеността и на министерствата на финансите, на околната среда, на вътрешните работи, на енергетиката и на селското стопанство. Те заседават един или два пъти месечно и вземат решения по различни въпроси на водната система, изземвайки тези задължения от парламента.
Водната служба се ръководи от принципа за професионален (не политически) интегриран подход; за пълно финансово покритие на всички разходи от потребителите при справедлив и равнопоставен подход към всеки клиент; за стандарти за услугите: инвестиции в инфраструктурата и високо качество за краен потребител. Водеща е Глава 1 от Закона за водите на Израел: “Водните ресурси на страната са публична собственост, контролирана от държавата и предназначена за нуждите на гражданите и за развитието на страната”.
В момента в Израел има две водни тарифи: потреблението под 3.5 куб. м на човек на месец струва 2 щ. долара на кубик (без ДДС), а над 3.5 куб. м – 3.6 долара (без ДДС).
Първата стойност е по-ниска от реалната себестойност на услугата и де факто представлява вътрешно субсидиране. Втората е по-висока и на практика дотира първата. Комбинацията от двете ставки покрива направените разходи и насърчава разумното потребление и пестенето на вода.
Получените средства от крайните потребители се разпределят между всичките доставчици, като най-голям процент се насочва към общините, защото там водопреносните мрежи са най-големи както за водоснабдяване, така и за отвеждане и пречистване на отпадните води и изискват най-големи разходи.
През 2001-а се прави още една решителна реформа на ниво общини, които купуват вода от Националната компания, но управляват сами общинските системи. Някои от тях са много малки и не могат да обучават и ползват достатъчно високо квалифицирани специалисти за водния си сектор.
Вторият проблем произтича от поддържането на инфраструктурата: помпи, тръби, ремонти и обновяване на мрежата – ако за тях не се влагат достатъчно инвестиции, загубите нарастват. А всеки път при наближаването на местни избори тези дейности се отлагат, за да няма разкопани улици и пътища. Ако пък не достигат пари, примерно за повишаване на заплатите на учителите, те се вземат от возния сектор и обновяването му се отлага. Така системата колабира и загубите на вода от течове и аварии нарастват.
Всичко се променя през 2001-а когато на общините се забранява да управляват сами водните си системи и те се задължават да създават компании за снабдяване с вода и за рециклиране. Тези дружества са тяхна собственост, но се контролират от Водната служба.
Променя се и начинът на инвестиране, като всяка корпорация се задължава също да прави инвестиции, чийто дял зависи от качеството на инфраструктурата. И ако тя е в лошо състояние и е над 35 години, това участие скача. Защото, за да работи безпроблемно инфраструктурата, тя трябва да е по-млада. Така постепенно разходите и цената на водата започва да пада.
Успоредно с тези реформи населението се обучава да използва ефективно водата и продължава ралотата по разработването на нови източници, водата от които да се използва за различни цели. С напредъка на технологиите се увеличава и качеството на рециклиране на отпадните води и намаляват разходите за най-скъпия процес – обезсоляването на морската вода. Което вкарва допълнителен воден ресурс, необходим за нарастващото население и за справянето с климатичните промени.
Така стъпка по стъпка, криза след криза, Израел създава уникалния си модел за управление на водите, който е единствен по рода си в световен план. Като си помислим, 25 години не е чак толкова голям и непосилен период, стига да има управляващи, готови да направят решителните промени, както и дисциплинирани, почтени и равнопоставени потребители. Защото в пазарната икономика всичко се плаща, но съобразно количеството на потреблението и качеството на услугите. И ако хората повярват, че плащат за реалните си разходи, при това за видимо подобряващо се като качество обслужване, те няма да правят протести и стачки.