Владимир Путин и Доналд Тръмп са се доказали като политици с огромно его и имперски претенции. Руснак № 1 нападна Украйна и често заплашва други държави със същата съдба, ако решат и прекрачат „червените му линии“, докато Американец № 1 (след 10 дни) е хвърлил око на Канада, Гренландия и Панамския канал. Следвайки древния принцип „гарван гарвану око не вади“, двамата имат отлично мнение един за друг. Американецът често се е възхищавал публично на „силата“ на Путин, а руснакът много пъти е казвал, че Тръмп е политик, който умее да преговаря и е способен да реши конфликта в Украйна.
Сега Тръмп, който ще встъпи в длъжност като президент на САЩ на 20 януари, обяви, че подготвя среща съвсем скоро с Путин с цел “да сложи край на тази война”. През уикенда номинираният за съветник по въпросите на националната сигурност Майк Уолц съобщи, че през следващите дни или седмици се очаква телефонен разговор между двамата титани на геополитиката.
Според него конфликтът в Украйна се е превърнал в месомелачка за хора и ресурси като Първата световна война, но с последици като от Трета световна война и затова трябва да се реагира незабавно.
Уолц подчерта, че
не е реалистично да се очаква пълно изтегляне на Русия от Украйна
и това е факт, който, ако бъде осъзнат от света, преговорите ще вървят по-леко.
Този коментар съвпада със сериозното опасение на Европейския съюз, че Украйна може да бъде принудена да се откаже от част от територията си. Към момента Русия е окупирала около една пета от страната.
Другото сериозно притеснение на европейските лидери е, че дори да получат място на масата за преговори, едва ли ще имат решаващ глас. С
преговорящи като Путин и Тръмп, на ЕС ще му е доста трудно да се наложи,
ако изобщо някой му позволи да се изкаже дори с половин уста.
Брюксел настоява бъдещите преговори за Украйна да не водят без украински участници и да не се прави компромис с териториалната й цялост. Настоящият президент Джо Байдън подкрепяше тази идея, но съвсем скоро позицията на Вашингтон ще се промени.
От Кремъл все още не са потвърдили конкретни планове за разговори с Тръмп, но вече дадоха да се разбере, че Путин има пълна готовност. Говорителят на руския президент, Дмитрий Песков, заяви, че
Русия приветства желанието на Тръмп за диалог,
но предстои да се уточнят детайлите.
Швейцарското външно министерство заяви в неделя (12 януари), че вече е изразило готовността си да бъде домакин на бъдещите мирни преговори.
В съобщението се отбелязва, че издадената заповед за арест на Путин от Международния наказателен съд – заради предполагаемото ръководство на незаконната депортация на украински деца в Русия – няма да е пречка. Швейцарските власти се ангажираха да предоставят изключения, ако бъде взето решение за мирни преговори.
Междувременно
президентът на Сърбия Александър Вучич също предложи домакинство
на Путин и Тръмп. Неговите аргументи са, че Сърбия е доказала неутралитета си в конфликта между Русия и Запада, не членува в НАТО, а освен това Тръмп има повече поддръжници в Сърбия, отколкото в която и да е друга страна извън САЩ. Вучич посочи още, че Путин също е сред любимите политици на сърбите.
Със сигурност още доста държави ще предложат домакинство.
Последната среща между Путин и Тръмп беше през юли 2018 г. в Хелзинки и привлече значително внимание. Разговорите се фокусираха основно върху теми като
киберсигурността, контрола върху ядрените оръжия и ситуацията в Сирия.
Тази среща предизвика остри критики от демократите в САЩ, които обвиниха Тръмп, че не е заел твърда позиция спрямо Путин и му е пригласял.
Като се има предвид, че Тръмп и Путин рядко се вслушват в чуждо мнение и най-добре разгоравят на езика на силата, Брюксел тряба да е особено гъвкав, ако иска да участва в разрешаването на конфликта.
За съжаление, контекстът е доста по-широк. Вече не става въпрос само за Украйна, но и за влияние и вземането на решения в световен мащаб. Европейските страни трябва да намерят начин да се заявят, ако не искат да останат пасивни наблюдатели. Въпросът обаче е как да се случи това.