Международният валутен фонд (МВФ) ревизира нагоре прогнозата си за глобалния икономически растеж за тази година заради по-силното от очакванията потребление на Съединените щати и намаляващата инфлация в световен мащаб, което ще позволи на централните банки да продължат да орязват лихвените проценти. Експертите на организацията повишиха до 3.3% предвижданията си за увеличението на БВП на глобуса през 2025-а в публикуваната на 17 януари осъвременена Световна икономическа перспектива – с 0.1% над оценката от октомври 2024-а. И запазиха без промяна – 3.3%, прогнозата си за растежа през 2026 година.
Основен принос за подобрението на икономическата перспектива имат Съединените щати, които получават и най-голямо увеличение на оценката на БВП сред най-големите световни стопанства – с цели 0.5% – до 2.7 процента. На глобално равнище обаче този ръст е компенсиран в голяма степен от понижените предвиждания на другите места на планетата.
„Голямата тема е разминаването между САЩ и останалия свят“, посочи в брифинг за репортери главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас. Той добави, че като цяло, Съединените щати са се възстановили до предпандемичния потенциал за растеж, докато еврозоната и Китай не са успели. Международният кредитор подчертава, че перспективата за глобалния икономически растеж все още е заплашена от низходящи рискове, а прогнозата за следващите пет години е в близост до 3 процента.
Поредната Световна икономическа перспектива на МВФ се появява броени дни преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и не включва замислените от него икономически планове по отношение на търговията, митата, имиграцията и регулирането. Експертите на организацията оценяват повечето политики като положителни за растежа на Съединените щати и на глобуса в краткосрочен план, но предупреждават, че те носят и известни средносрочни рискове, както и висока степен на несигурност.
Продължаването на данъчните редукции от първия мандат на Тръмп, чиито краен срок изтича през тази година, може да увеличи БВП и дори да има известен положителен ефект и в глобален аспект. За по-продължителен период обаче те може да наложат по-големи отстъпки във фискалната политика, „което може да стане разрушително“.
Дерегулирането може да повиши доверието на бизнеса и да насърчи инвестициите, засилвайки икономиката. Но „прекомерното връщане назад“ в нормативите, ограничаващи поемането на риск и прекаленото кредитиране, има потенциал да насърчи динамиката „бум-срив“.
Нарушаването на баланса на работната сила в резултат на ограничаването на миграцията към Съединените щати „може да намали трайно потенциалния продукт“ и да качи инфлацията.
Що се касае за вероятните митнически ставки, с които Тръмп заплашва някои държави и региони, ефектът може да е по-опустошителен отколкото през първия му мандат с по-високи инфлационни очаквания в глобален обхват и много икономики по-предразположени към по-бързо ускоряване на инфлационния натиск днес отколкото през 2016 година.
Всичко това би означавало, че Федералният резерв няма да е в състояние да понижи лихвените проценти толкова бързо колкото предполагаше преди и дори да бъде принуден да ги повиши, предупреждава Гуринчас. Силата на щатския долар също може да увеличи инфлационния натиск в други части на света, най-вече в развиващите се стопанства.
МВФ повиши слабо оценката си за икономическия растеж на Китай през тази година – с 0.1% до 4.6%, заради фискалните стимули на Пекин. И понижи прогнозата си за еврозоната до 1% увеличение на БВП – с 0.2% по-нисък от октомврийските предвиждания.
Международният кредитор очаква инфлацията в глобален план да се забави от 5.7% през миналата година до 4.2% през тази и 3.5% през 2026-а, което ще позволи провеждането на по-слабо рестриктивни парични политики в подкрепа на икономическия възход.
